Стефан Гончаров – София, моя любов

София, моя любов тук трябваше да падне атомната бомба за да се влюбим и после да те забравя   * вятърът връзва обувките ми все още съм дете все още думите ми приличат на обещание което времето ще сбъдне но от бъдещето ми се чуват гласове на хора които не познавам но които ще погреба […]

Стефан Гончаров – Циганско лято

* слънцето запали луната всичко е свято небето е звезда която пада майки извършват жертвоприношения на детските площадки мъжете посипват главите си с пепел от заводите пророци изговарят болката ни пред иконата на времето накрая обрязахме дори уличните кучета   гледка от отвъдното спи захапала снимка на небето ръката й отмества неволно тъмнината поти се […]

Стефан Гончаров – Последните думи на Тарковски

последните думи на тарковски не искам да съм статуя на бог без име на която жреците поднасят сърцето между краката си   рождество ти си звездата която всички чакат да прелети тази вечер плачеш откакто падна а аз те успокоявам че един истински бог може да се роди и на тъмно   когато се родих […]

Стефан Гончаров – Голи

голи светът се съблича бавно като млада стриптизьорка с разширени зеници и напукани устни клубът е празен но някой я гледа   *** телата скърцат и си мълчат чакат да заживеем с една ръка на гърлото и една между краката   слушай слушаш как телата на непознатите ти съседи се свличат бавно по покрива докато […]

Стефан Гончаров – Лудвиг

телата се заключват отвътре сякаш светът е полепнал по кожата и е започнал да се ражда   годишнина земята спря да се върти за една година аз все още съм на 18 ние все още не сме женени и се смеем на Бог под завивките   райската градина надявам се някой ден някой да краде […]

Стефан Гончаров – стихове

меланхолия бих дал всичко за теб но не знам какво ще правиш с толкова много тъмнина   *** не познавам човека в който се превърнах но гласът ми трепери всеки път когато сгрешиш името ми   *** слухът е глас изгубил способността си да наранява   *** смъртта не се чака само се натрупва като […]

Стефани Гончарова – Гасиш дъжда с цигарата си

* подарявам ти всичките си отклонения неправилни завои падания повтарящи се като дните сблъсъци защото лудостта ми е челюст която расте и не може да погълне нищо трака скърца изпотява се от венците й потича ферментирал пясък подарявам ти безсилието и страха подобрена геометрия на страдането жестокостта да те обичам   ръцете се извиват назад […]

Стефани Гончарова – На изток от образа ти

на изток от образа ти утрото пада от върха на игла по пода лази пеперуда мия кожата с която докосвах една твърде ярка тъмнина (в началото беше само твоя) времето изсъхва разпръсва те по въздуха и ме оставя да се чудя кое е първо – споменът или желанието   светлината се усмихва и преминава към […]

Стефани Гончарова – Зимата

зимата е добър сезон за несъществуващи спортове горене на трупове и да се влюбиш   * в това влюбване нямаше причини само следствия които ще държа в ума си като дневна светлина в затворническата килия от която ще изляза девствена   ноздри горим в пламъците на най-тъмното бяло всеки в своя собствен рай (огънати отвъд […]

Стефани Гончарова – Семейство

детството ми е като отхапана ябълка – червена отвън но кафява около слюнката   на колене шумът от толкова грешки се проветрява само предварително докато си още малък и имаш прошка за разменяне   чакам те на границата на хартиения свят от който ще излезеш – създание на мрака и надеждата ще отговориш ли на […]