Стефани Гончарова – Гасиш дъжда с цигарата си

* подарявам ти всичките си отклонения неправилни завои падания повтарящи се като дните сблъсъци защото лудостта ми е челюст която расте и не може да погълне нищо трака скърца изпотява се от венците й потича ферментирал пясък подарявам ти безсилието и страха подобрена геометрия на страдането жестокостта да те обичам   ръцете се извиват назад […]

Стефани Гончарова – На изток от образа ти

на изток от образа ти утрото пада от върха на игла по пода лази пеперуда мия кожата с която докосвах една твърде ярка тъмнина (в началото беше само твоя) времето изсъхва разпръсва те по въздуха и ме оставя да се чудя кое е първо – споменът или желанието   светлината се усмихва и преминава към […]

Стефани Гончарова – Зимата

зимата е добър сезон за несъществуващи спортове горене на трупове и да се влюбиш   * в това влюбване нямаше причини само следствия които ще държа в ума си като дневна светлина в затворническата килия от която ще изляза девствена   ноздри горим в пламъците на най-тъмното бяло всеки в своя собствен рай (огънати отвъд […]

Стефани Гончарова – Семейство

детството ми е като отхапана ябълка – червена отвън но кафява около слюнката   на колене шумът от толкова грешки се проветрява само предварително докато си още малък и имаш прошка за разменяне   чакам те на границата на хартиения свят от който ще излезеш – създание на мрака и надеждата ще отговориш ли на […]

Стефани Гончарова – Нова година

нова година ще се натровя с джин и ще гледам под сянката на зарята как вечността поглъща моментите и ги изплюва обратно в стомаха ми   *** няма по-дълго присъствие от това на златото върху безименния пръст или когато влизаш в мен а устата ти мирише на сбогуване   събота следобед паяците в спалнята ни […]

Стефани Гончарова – Кома

кома в дни като този светът е възпалено гърло бялото е най-самотният цвят а ти си твърде близо за да ми липсваш   *** запомни ме с лошо – ангелите винаги избледняват първи   той не е мъж а херувим движи се ограничено в човешкото си тяло трябваше да знам че огънят е най-чувствителен към […]

Стефани Гончарова – Стихове

* * * на прозорците на първото ни жилище няма пердета закачих любимите си тениски за да разделят телата ни от влаковите релси и когато групите по тях избледнеят от дъжда ще облека присъствието ти като заминаване и заедно ще построим съня си   *** обеля 1 никога не заспива разрязвам асфалта с поглед и […]

Списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ редколегия: Владимир Сабоурин – Мартиника (20. 05. 2017) Васил Прасков – Поезията е смърт (27. 05. 2017)   ПОЕЗИЯ Александър Иванов – Самоубийство (27. 05. 2017) Божидар Пангелов – Земя (26. 05. 2017) Василия Костова – Когато се изравня с Абсолютната нула (27. 05. 2017) Виктор Иванов – В мрака на поезията […]

Списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ редколегия: Владимир Сабоурин – Две поеми (06. 04. 2017) Васил Прасков – Нямо кино (27. 04. 2017)   ПОЕЗИЯ Александър Иванов – По истински случай (27. 04. 2017) Божидар Пангелов – Събота (22. 04. 2017) Василия Костова – Небесните сметища (26. 04. 2017) Венцислав Арнаудов – Цветница (09. 04. 2017) Виктор Иванов – […]

Списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ редколегия: Владимир Сабоурин – Троцки потегля за Мексико на празен норвежки танкер, 19 декември 1937 (08. 03. 2017) Васил Прасков – Преди края на света слушаме Риана (25. 03. 2017) ПОЕЗИЯ Александър Иванов – Меланхолия (25. 03. 2017) Божидар Пангелов – Улица в Ефес (23. 03. 2017) Василия Костова – Нирвана (25. […]