Искам тютюн с бандерол, искам кола.
Искам Свободата ми да не е гола.
Беден и свободен, дали е възможно.
На гол задник – пищови, положение сложно.
Блеещ и наведен, или барикада.
Охулен, присмян, или награда.
Тоз стих идеята му се губи.
Но Гането няма да загуби!

 

Роб на роба гръб обръща.
Слугата иска в господарска къща.
Вечно господари и роби.
В сметките сме им някакви дроби.
Роба полека се надига.
Ангела на свободата му намига.
Ще може ли нещо да направи в това блато.
Борба за строшени окови, не за злато.

 

Аз приятели и врагове не броя.
Аз имам истина своя.
Истина че ще сърбам квото дроба.
Че ще плащам след гроба.
И ще платя сам, без кръчмар.
Ще живея рано или късно без господар.

 

Тихо се сипе белия сняг.
Всички си блеем дружно във такт.
Снежен прашец ми нежно шепти.
Стига със тези овчи мечти.

 

Стиха няма да е прекрасен.
Но ще бъде както винаги ясен.
Плюя аз на вашия ред.
Дето ценното е да си отпред.
Дето взимаш без да даваш.
Дето и себе си и родина предаваш.
Иде време без господари и роби.
Идат хора свободни още от своите утроби.

 

За робите мислят закони.
Вериги имат под своите балтони.
Мирни главици отглеждат.
Джендеми подреждат.
Но останаха още самотни войни.
Чакащи тръбите бойни.

 

Идеи употреба втора.
Поредна смяна на отбора.
Народ наведен.
Ще види театъра пореден.
Билета за театъра има една цена.
Смачкан се нарича тя.

 

Хапна, пийна, тихичко оня, тоя охули.
Тихичко, наведен няма кой да те обрули.
Живот ли бе, някой да го опише.
Няма смисъл, той мерише.
Може и аз да съм като теб, незнам.
Поетите мълчаха, за техен срам.

 

Въображението – не за бягане от реалността.
Въображението – за създаване на реалността.
Човека е Бог в развитие. Той е Творец.
Истината ще го направи свободен. Ако бягаш от истината, тя бяга срещу теб.
По-хубаво е да се срещнеш където ти искаш с нея, а най-хубаво да си готов.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *