Неподвижната Земя

На Неподвижната Земя спокойно се живее
(а някои казват дори – безнадеждно),
защото слънцето тук не залязва
и нямат прилив и отлив моретата,
и сенките показват вечно пладне,
и някои казват, че сме в Ада,
а други, че това е
силно преувеличено.

На Неподвижната Земя е интересно
да наблюдаваш как се борят птиците
без успех със земното притегляне
и се задъхват във водата рибите,
и никога не се отронват капките,
и някои казват, че е наказание,
а други, че това е
силно преувеличено.

На Неподвижната Земя е малко скучно
– откакто я създаде Галилей
в деня, когато се отрече,
не може нищо вече да се случи.
И ако за нещастие заспиш,
веднага бъдещето си насън познаваш.
И някои казват – кошмари,
а други предпочитат
да не говорят за това.

[1986]

 

Конникът

Спокоен и навярно уморен
клепачи конникът притваря.
Зад тях навярно слънцето догоря
и си отива още някой ден
на още някое си лято в края.

А за досадата от вечността,
дори да си помисли е досадно
– времето протича твърде равно,
забавено е сниман този свят
и е монтиран после безобразно.

Ръката си, създадена за сеч,
прозявайки се, слага пред устата.
И само по гравюрите познати
ще се досетиш, че с изваден меч
ще броди този конник по земята.

Но дотогава – вечността.
Лениво вечерта се спуска.
И скуката не го напуска –
колко часове до сутринта,
колко много време до закуска.

[1987]

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 10, януари, 2018

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *