За читателите

Поетите винаги са на работа.
Борхес

Читателите трябва да прочетат всичко до дупка.

На читателите им хлопат
някои книги в главата.

Читателите четат само това,
които им бива предписано.

Читателите познават света
само в черно и бяло.

Читателите прескачат
единствено заслужаващото да се прочете.

Читателите искат винаги само едно.

Читателите се оставят
да бъдат подмамени и отвлечени
от абсолютно непознати.

Читателите обичат да бъдат приковавани
изпълняват начаса всяка дума
и са воайори.

Читателите плащат,
за да бъдат обиждани
от писателите.

Читателите биха искали с удоволствие,
но не могат.

Когато са пияни
четат всичко двойно.
Когато са трезвени
само наполовина.

На читателите им е все тая
какво четат:
стихотворение от Бен
или написаното с дребен шрифт
на тубата паста за зъби.

Читателите би трябвало
да берат грах, грозде
или да гледат на кафе,
но не и на книги!

Читателите вярват наистина,
че всяка дума е написана за тях.

Читателите на забелязват
никаква разлика
между думата
фабрика за бомби
и думата
фабрика за бонбони.

Ако можеха да четат,
Читателите щяха
да прочетат нещо друго.

 

Съжалявам

Жал ми е
за мъжа в червено яке,
който от двайсет години
желае синьо яке
но все купува нови червени якета.

Жал ми е
за зимата,
която никога няма да преживее лятото.

Жал ми е
за невръстните деца
в които вече
дебне зрелостта.

Жал ми е
за думата напразно
която вечно трябва да е напразна.

Жал ми е
за музикалната пауза
която прозвучава единствено и само затова,
защото всички искат да чуят
че тъкмо сега няма нищо за чуване.

Жал ми е
за въпроса
на който всеки, ама наистина всеки
смята, че знае отговора.

Жал ми е
за църковния кораб,
който от столетия стои закотвен.

Жал ми е
за чирак фризьора
който тъкмо
на най-добрия клиент на салона
неволно прерязва гръкляна.

Жал ми е
за отчето
на когото думата АМИН
просто му е изскочила от ума
принуден да продължава да говори
чак до страшния съд.

Жал ми е
за търсача на щастие
който без да знае
отдавна е намерил щастието си
и дори не подозира, че то
вече клони към края си.

Жал ми е
за ехото,
което поне веднъж
така му се иска да има първо дума.

Жал ми е
за поантата,
която винаги увисва на края.

Жал ми е
за втората ръкавица
на едноръкия.

Жал ми е
за хамстера
в колелото

за златната рибка
в аквариума

и за мъжа
в бъчвата.

Жал ми е
за свинското в саздърмата.

Жал ми е
за сериозността,
която всички взимат
само за игра.

Жал ми е
за модата,
която не е нищо друго
освен преходна
проява на мода.

Жал ми е
за бъдещето,
което с всяка отлитаща секунда
се свива
и прави миналото все по-голямо.

Жал ми е
за Берлин.

Жал ми е
за огледалото в банята,
на което му личи ужасът,
когато сутрин погледна в него.

Жал ми е
за гьола,
в който всичко
ама наистина всичко
е пратено да си знае мястото.

Жал ми е
за граховото зърно,
върху което принцесата не намира мира.

Жал ми е
за краката,
издължени наистина чак догоре,
но неспособни на крачка напред.

Жал ми е
за първия, подложен под ножа
и за последния,
който опира пешкира.

Жал ми е
за галеристката,
на която всяко откриване на изложба
й излиза закриване.

Жал ми е
за прозореца,
в който всички надничат
а никой не поглежда навън.

Жал ми е
за мъртвите писатели,
които все трябва да вършат
работата на живите.

Жал ми е
за погледа
в празното

и наказателния удар
извън очертанията.

Жал ми е
за аскета,
чиято възглавница
е пълна с олово.

Жал ми е
за успоредните,
чийто сблъсък в безкрая
вече не може да се избегне.

Жал ми е
за Поразяващата ръка,
комуто не било писано
да има деца
с кръвния си брат Винету.

Жал ми е,
наистина съжалявам за това стихотворение.

 

За стихотворенията

Стихотворенията
не се пишат
стихотворенията
се случват.

Стихотворения
е имало още
преди да има поети.

Стихотворенията
са надраскани
стъкла на прозорци.

Стихотворенията
подлежат на компостиране
и затова в никакъв случай
не бива да се изгарят.

Стихотворенията
са денонощно отворени
(дори най-херметичните)

Стихотворенията
от чужбина
нямат нужда от никакво
разрешение за пребиваване
Добър преводач им стига.

Никой не бива
да бъде насилван
да прочете стихотворение
или не дай си боже да напише.

Стихотворенията
не отговарят за автора си.

Стихотворенията
не четат стихотворения.

Стихотворенията
могат по всяко време
да се разменят за други стихотворения.

 

 

Превод от немски Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *