в ръцете ти мога да падам
в тях тишината е сладка
не е студено
нито прекалено топло
за да стигаме до там
да искам да ме пускаш
недей
не ме е страх да те обичам
страхът е в думите
които като малки деца
непослушно се въртят
около езикът ми
целувките ти –
бавни
кратки сънища
разстоянието любовник
които не обичам
без теб
времето горчи
в сърцето ми
крещи
боли
и иска
още от
теб

 

кожата ти е
потна
дреха
която обожавам
да заглаждам с
устни –

по мен
чисто
няма

оставяш
следи
и там
където вече
има

 

мога
да бъда
всяка кучка
мога да
бъда теб
или някой друг
мога
когато си
най-близо
до мен
да бъда
гол
твой
и потен

мога да искам
да ме събличаш
обичаш
искаш
и облизваш
бавно и все
по-надолу

можеш
да свършиш
в устата ми
като глътка
от която
имам нужда
всеки ден

 

сърцето ми –
то е
мръсна перла –
не
не е чисто
малко е
и метнато в
пясъчника
а дали ще бъде
намерено
и дали ще може
всичката тази
гнус
да се измие
и дали
няма да бъде
счупено или
пропукано
и дали въобще
сърце е

вече
не

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *