Незабравима усмивка

Имахме златни рибки, те обикаляха в кръг
из аквариума на масата до тежките завеси,
които покриваха прозореца и
майка ми, винаги усмихната, очакваща всички
да бъдем щастливи, казваше: „бъди щастлив, Хенри!“
и беше права: добре е да бъдеш щастлив,
ако можеш
но баща ми продължаваше да бие нея и мен по няколко пъти на седмица,
вихрейки двуметровата си осанка, неспособен да
разбере какво го напада отвътре

майка ми, бедната рибка,
желаеше да бъде щастлива, бита два или три пъти в седмицата
и ми казваше да бъда щастлив: „Хенри, усмихни се!
защо никога не се усмихваш?“

и тогава тя се усмихваше, за да ми покаже как, и това беше
най-тъжната усмивка, която някога съм виждал

един ден златните рибки се споминаха, всичките пет
изплуваха на повърхността, на една страна, с
отворени очи
когато баща ми се прибра, ги хвърли на котката
там на кухненския под, ние гледахме, майка ми
се усмихваше

 

Почти завършена поема

Виждам те да пиеш на фонтан с мънички,
сини ръце, не, ръцете ти не са мънички
те са малки, и фонтанът е във Франция
откъдето ми писа онова последно писмо и
аз отговорих и не чух от теб нищо повече
ти пишеше побъркани поеми за
АНГЕЛИ И БОГ, всичко с главни букви и
познаваше известни артисти и повечето от тях
ти бяха любовници, а аз ти отговарях, че всичко е наред
давай, влез в техния живот, аз не ревнувам,
защото никога не съм те срещал. бяхме близо веднъж в
Ню Орлиънс, на половин пряка, но никога не се срещнахме, никога
не се докоснахме, ти тръгна с известните и писа
за известните и разбира се, това което откри, бе
че известните се интересуват
от славата си – не от красивото, младо момиче в леглото
до тях, което им я дава, будещо се
сутрин, за да пише поеми с главни букви за
АНГЕЛИ И БОГ. ние знаем, че Бог е мъртъв, така ни казваха,
но слушайки теб, не бях сигурен. може би
бяха главните букви. ти беше една от
най-добрите поетеси и аз казвах на издатели,
редактори „ нея, публикувайте нея, тя е луда, но
е вълшебна. няма лъжа в нейния огън.“ обичах те,
както човек може да обича жена, която никога не е докосвал, само
й е писал, запазил малки нейни снимки. бих
те обичал повече, ако си седях в малка стая, свивайки
цигара и слушах как пикаеш в банята,
но това никога не се случи. писмата ти ставаха все по-тъжни
любовниците ти те предадоха. хлапе, аз отговорих,
всички любовници те предадоха. не помогна. ти каза,
че имаш пейка за сълзи и пейката беше на мост и
мостът над река и ти сядаше на пейката
за сълзи всяка нощ и плачеше за любовниците, които
те нараниха и забравиха. отговорих ти, но никога не чух нищо
повече от теб. приятел ми писа за твоето самоубийство
3 или 4 месеца след като се случи. ако те бях срещнал
вероятно нямаше да съм ти верен, или ти
на мен. така бе най-добре

 

Бъди вежлив

от нас винаги се очаква
да разберем отсрещната
гледна точка
без значение колко
архаична
глупава или
противна е

някои държат
да приемеш
тяхната тотал щета
пропиления им живот
вежливо
особено, ако са
възрастни

но възрастта е върха на
нашето съществуване
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да
прогледнат

вината не е тяхна?

чия е?
моя?

От мен се очаква да скрия
моята гледна точка
от тях
от страх
от техния страх

възрастта не е престъпление

но позорът
от съзнателно
пропилян
живот

сред толкова много
съзнателно
пропилени
животи
е

 

И луната и звездите и светът

Дълги разходки в нощта –
това е добро за духа:
надничаш в прозорците
зяпаш изморени домакини
в опит да преборят
техните опиянени от бира съпрузи.

 

Адът е самотно място

той беше на 65, жена му на 66 имаше
Алцхаймер.

той имаше рак на
устата.
няколко
операции, терапия с
радиация,
която разложи чеслюстта му,
така че се наложи да бъде
закрепена.

всеки ден той слагаше на жена си
памперси
като на
бебе.

неспособен да шофира в неговото
състояние
трябваше да взема такси до
медицинския
център,
със затрудненията в говора,
трябваше
да напише
посоката.

на последното му посещение
го информираха,
че се налага друга
операция: малко по-
в ляво
буза и още малко
език.

когато се върна
той смени памперса на
жена си
пусна полуфабрикатите
за вечеря, изгледа
вечерните новини
тогава отиде в спалнята, взе
пистолета, насочи го в
слепоочието й, стреля.

тя падна
наляво, той седна на
дивана
напъха писатолета в
устата си, дръпна
спусъка.

изстрелите не събудиха
съседите.

по-късно
го направиха
горящите полуфарбикати.

някой дойде, блъсна
вратата, видя
го.

скоро
полицията пристигна и
следвайки рутинната
практика, откри
няколко неща:

закрита спестовна
сметка и
чекова книжка с
баланс от
1.14 долара
самоубийство, заключиха
те.

три седмици по-късно
имаше двама
нови наематели:
компютърен инженер
на име
Рос
и съпругата му
Анатана,
която учеше
балет.

те изглеждаха като поредната
просперираща
двойка.

 

Причина и следствие

най-добрите често умират от собствената си ръка
просто, за да избягат
и тези, които остават
никога не могат да разберат напълно
защо някой
би искал
да избяга
от
тях

 

Превод от английски Кристина Крумова

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *