1.

C2H5OH

Ще ти позволя да ме убиеш
да отровиш мислите ми
да разбиеш сърцето ми
да размажеш емоциите ми

И докато го правиш
ще танцувам с тебе
ще се чукам с тебе
ще шепна в ухото ти мръсотии
ще пуша за тебе
ще пиша за тебе

Ще ти простя,
че след всичко това
ще ме забравиш
ще се изпариш
ще намериш друга…
жертва?

 

2.

СПРАВЕДЛИВОСТ

Приюти останките съвест
в безвремието на мисълта

Бих бутнала света
в най-черния ад
за една бира
Бих изгорила три пъти
последната любов на Земята
за сутрешната си цигара
Бих съблазнила светия
и въздигнала блудница
за няколко часа сън
Бих обрекла новородените на скука
и историята на забрава
за една вечер забавление
Бих спасила развратния
и заровила илюзиите на морала
от любопитство

за
Справедливост по Кестнер
и
Бохемство по Буковски
няма място
в една глава

 

 

3.

Копнееш да запознаеш пороците си
ще си допаднат ли…
Искаш честна игра,
но някои предпочитат бира пред скоч
А е така приятно да се будиш,
прегърнал някой топъл порок
Искаш да удвоиш удоволствието
Уви
пороците са капризни

 

4.

повръщам лъжи
след тежко препиване
с унижение
мазохистичните вопли на
останките разсъдък
следват безцелна посока
по тесните пътища живот
които кървят в синьо
отговорите на таблетки
отдавна не помагат
в мизерния арест на
собствените си липси
чувам последните капки
студено желание
да изтичат в канала

 

5.

Седнали на маса пием
Вчера е добър събеседник
За всяка глътка абсент
получавам разказ
в картина от две думи
Къде си?

 

6.

Потърпи, потърпи…
Утре ще дойде
двуизмерно
абстрактно
почти безцветно
опаковано в бляскав целофан
от забравени възможности
изпратено анонимно
От марката, залепена накриво
ще те погледне…
Днес

 

7.

ПРИСЪДА

Положила голото си тяло
в приказна вана
сред нежна и синкава пяна
сред хапливите пламъчета на свещи
разточително дълго
отпивам сладко, португалско вино
наблюдавам философски
как горещата вода се изпарява над гладката ми кожа
и страдам…

Топлите ми сълзи се сливат с прозрачните балончета

А някъде там
дете лежи до трупа на майка си
обрязват млада девойка
старец умира от глад
мъже или автомати разстрелват цивилни семейства,
молещи за милост
животни поемат последен дъх,
одрани живи
баща краде, за да нахрани бебе

и аз страдам за тях
мисля за тях
говоря за тях
пиша за тях
крещя…

след ваната
обличам скъпа рокля
слагам черен грим
поглеждам светлините на града
ще танцувам
ще правя любов
красивият живот ме чака

изядох пастите
готова съм за гилотината

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *