Жена с куче

Жена с куче. Спомен за един криминален случай: гръцки лесничей гледа как една жена се къпе, скрит в гъсталака. Той има очи само за жената, няма поглед за кучетата, с които тя играе и които играят с нея. Жената го превръща в елен, друга играчка за кучетата. Жената гледа как кучетата разкъсват бедрата му, врата, корема, половия орган. Жената вече не е гола, облечена в кръвта му като в кралска мантия.

 

Филоктет 1950

Филоктет, държащ в ръка лъка на Херакъл, болен от
Проказа зарязан на Лемнос – който без него бе празен –
С оскъдни провизии от царете, не се показа никак
Горд, не спря да вика, додето корабът се скри от погледа, незадържан от неговия крясък.
И свикна с това, господар на острова и негов роб
Към него прикован с веригите на морския прибой, със зеленина
Прехранващ се и с твари, ловна плячка, изкарал така десет лета.
Но на десетата напразна година на войната царете се сетили
За изоставения. Как боравел с лъка, отдалеч
Смъртоносен. Пратили кораби да приберат героя
За да ги покрие тях със слава. Ала тогава той се показал от своята
Най-горделива страна. Насила трябвало да го замъкнат на борда
За да заситят неговата гордост. Така той наваксал пропуснатото.

 

Майка Германия

Майка Германия между Рейн и Елба
Събра своите вълци отново на гръдта си
И бе отново курвата на концерните
И срамотиите си показа под светлината на неона

 

Баща

1
Един мъртъв баща би бил може би
Един по-добър баща. Най-добър
Е мъртвороденият баща.
Винаги нова расте тревата през границата.
Тревата трябва да бъде изкубвана
Отново и отново – онази, дето расте през границата.

2
Иска ми се баща ми да беше акула
Разкъсала четиресет китоловци
(Аз бих се научил да плувам в тяхната кръв)
Майка ми син кит името ми Лотреамон
Починал в Париж
През 1871 незнаен

 

***
На детската мечта най-свеж е гробът
За социализма без да идват танковете
И грижат се за гробовете котки кучета
И банковото извлечение Пъстър е трупът
И влиза в рая който може да го купи
И аз смъртта съм сполитам ви от Азия

 

Разораният Орфей

Орфей певецът бе човек който не можеше да чака. След като изгуби жена си поради прекалено скорошно съвокупяване след раждане или поради забранено поглеждане при възхождането от подземното царство след нейното освобождаване от смъртта чрез неговото пеене така, че тя се върна в праха преди да бе отново в плът, той изобрети сношението с момчетата, което спестява лехуството и е по-близо до смъртта от любовта към жените. Пренебрегнатите го погнаха: с оръжията на телата си клони камъни. Ала песента щади певеца: възпятото от него не можеше одраска кожата му. Селяни, стреснати от глъчта на лова, избягаха от плуговете си, за които нямало място в неговата песен. Тъй мястото му стана под плуговете.

 

Сбогуване с Хемингуей, София 1969

Ресторант в предградията. Пред него собственикът
Стар хирург, двайсет години в Германия. Оттам
Той си е довел жена. Прилежна
Суха немкиня, шета наоколо
Храни кокошките. Той пие бира. Косите му
Сиви преди една година са станали бели.
Някои неща се връщат отново други не.
За туристите той изглежда като Хемингуей.
В сърцето с мъртва Германия, той седи
Под слънцето като отколошен сняг.
Ако вдигне очите си
Някой път от своята бирена чаша, той би могъл
Да види как града посяга към него, големия
Смукач на пот и към древния
Ландшафт, който е пил кръвта
На синовете на народа и неговите врагове, столицата
Която винаги расла е и все расте, бързо
Като трева, новата София с размаха
На спартакиадите, бетон срещу меланхолия.
Но той не вдига очи
Над своята чаша бира, старец без море.
С неговата мечтана риба – той я търси на дъното на чашата
От която пие бирата си – играят децата.

 

***
Делфи: между мен и боговете
Изкрещава търсещо плячка животно

 

***
Нашата любов е силна
като огъня.
Като мъглата дето асфалтовите градове навестява
като слънцето пред което ландшафтите са голи
като луната търкаляща се по площадите
като вятъра – барабанчика в дърветата
като гората от която са напаравени ковчезите

 

***
Носорогът има рог
Отпред е рогът
Ако рогът беше отзад на носорога
Носорогът щеше да е гъзорог

 

Прометей

Прометей, когато боговете (или както там е била наричана в отреденото му време непознаваемата воля) взривиха изпод краката му (накъде) света (какво е това), най-сетне сам със своята най-сетне свободно висяща скала

1982

 

***
Аз не мога света да положа в краката ти
Той не ми принадлежи. Аз няма да ти откъсна звезда
Аз нямам пари за цветя и време
Да пиша стихове само за теб, животът ми
И без друго ще е прекалено къс за едно цяло.
Ако ти кажа: за теб ще направя всичко
Ще ти кажа една лъжа. (Ти го знаеш)
Аз те обичам с цялата си любов.

 

***
Нощен влак Берлин Фридрихщрасе Франкфурт Майн
След пътуването през лишеното от светлини отечество омразата към лампите.
Колко пъстроцветен е трупът! АЗ СЪМ СМЪРТТА ИДА ОТ АЗИЯ

 

Аз съм ангелът на отчаянието

Аз съм ангелът на отчаянието. С ръцете си раздавам опиянението, упойката, забравата, насладата и изтезанието на телата. Моята реч е мълчанието, моята песен крясъкът. В сянката на моите криле обитава ужасът. Моята надежда е последното дихание. Моята надежда е първото сражение. Аз съм ножът с който мъртвият разломява своя ковчег. Аз съм който ще бъде. Моят полет е възстанието, моето небе утрешната пропаст.

 

Бабелсбергска елегия

Дълъг е пътят до кинокасата, особено като вали.
На сухо движат в чисто новите си автомобили
Покрай мен писачите на сценарии на лоши филми.

 

***
Сам с тези тела
Държави утопии
Тревата прораства
Между релсите
Думите гният
Върху хартията
Очите на жените
Стават по-студени
Сбогуване с утре
STATUS QUO

 

Пътуване към Пловдив

Пътуване към Пловдив. Пътят на кръстоносците.
Марица. Тук бе разкъсан Орфей
С плуг от тракийските жени.
Надолу по реката се носеше пеещият му череп. Реката
Вече няма вода. И реките умират.
Над тракийска могила три гроба
С червена звезда. Комунизмът:
Освободител на живите и мъртвите.
Пловдив. Тримонциум. Филипополис.
На три хълма три хилядолетия.
Историята: гладен труп. Онова вчера
Което на утре посяга с любовта на вампира.
(Кой бе Орфей. В неговата песен няма
Място за плуг.) Александър Велики
Син на Филип, когото в Пловдив не именува никоя улица
Не успя да развърже гордиевия възел.
Да го разсече може всеки, който нищо не е научил.
Щастлив е народът, който погребва мъртъвците си
Студен към надигащата се от гробовете прегръдка.
Слава на героите. Нито сълза за праха.

 

***
На ливади зелени
Цъфтят много цветенца
За малките сините
Жълти за свините
За най-любимите червените
За мъртвите белите

 

Превод от немски Владимир Сабоурин

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 8, септември, 2017

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *