поезията е смърт
размерът
няма значение

 

пътят към ада
е постлан
с поезия

 

смисълът на живота

светът е зло
и ще вземе своето
останалото ще довърши
смъртта
важно е само
нас да ни няма

 

*
от романите
на димов
най-малко
харесвам тютюн
защото
всичките ми души
са осъдени

 

между краката ти

само езикът ми
знае
как
да мълчи

 

неделно училище

в рая
съм съученик
на сина ми

 

икар

любовта ни
винаги
ще означава слънце
на езика
на пеперудите

 

10

каза ми
пиши много
за да останеш
с десет стихотворения
а аз написах
десет
за да изчезна завинаги

 

гласове

единствената
разлика между
поета и шизофреника
е че единият от тях
си води бележки

 

последният анти-лайфстайл поет

искам
на гроба ми
да пише –
не спонсорира
във фейсбук
нито една
своя публикация

 

по еторе скола

любовта
е като обувка
колкото е по-малка
толкова повече
ни убива

 

александър иванов

въжета
мостове
наркотици
алкохол
а аз избрах
поезията

 

в живота
всичко освен смъртта
е изгубено

 

историята
е постоянно
изнасилвана жена
която иска
най-накрая
да свърши

 

*
поезията е най-яркото доказателство
че не си поет

 

отсъствия

по какво
ще познаете
че е дошло
царството небесно –
няма да има
литература

 

никога отново
няма да се обичаме
защото ще се обичаме вечно

 

думите
свършват в устата ми
като теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *