*
С тихи крачки,
съвсем ситни
приближавам
до обещание
подритнало ме
до смачкване.

Страх е
да се доверяваш.


С тихи мисли
дори грешни
те допускам
и обещавам
всичко, което
ще стане.

Страх е
да се съмняваш.

 

*
хвърлям многоточия
след думи по пътя си
следи любов
да не те загубя


разчитам знаци
на кръстопътища
стъпвам в любов
да те открия

 

*

Всяка
грешна
стъпка
ме приближава
към отдалечаването
от твоя път
в който
не оставих
верни
следи

….
Всяка
грешна
следа
по моя път
те отдалечава
от приближаването
на стъпките
на сърцето ми
само те знаят
верния път
за твоето

стъпвай
правилно

 

*
пътуването в мен
изгаря всички карти
оставих само жокери
в ръката ти

посоките ги пишеш
върху кожата
където
не откривам
разстояния

прохождащо
ме търсиш и
се учиш
нов шанс са

хиляди
възможности

нов шанс
за поглед
с ясно зрение
към последната
раздадена
карта

 

*
всеки път
има край
в който пак
да намериш
начало

само аз съм
безпътно
безкрайна

пристигаш ли?


на края
по пътя
събирам
сили
за ново начало

сляпо
пристъпвам
в безкрая

виждаш ли ме?

 

*
не ме питай
коя е посоката
питай сърцето си
има ли смелост
за стъпки

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *