*
болката е в очите
на обичащите до смърт
смъртта само прозорец
на любовта ти
не скачай

 

*
пусни срамът
да си отиде
скъсай му конците
зашит е за езика
не за сърцето

 

*
с ножа дълбаеш сърца
по дланите ми
петък е
погрешка пресичам
линията
на живота ти

 

*
сънят
ражда чудовища
в мъглата на съзнанието ни
когато клетката на сърцето
е заключена
катинарът счупен
и си буден

 

*
крия се
в дъното на бутилката
правя любов от счупеното
пак съм дете
без целувка
за лека нощ

 

*
аз съм магаре
прекалено инатлива
все си знам своето
пия и пуша
и обичам хората
за които съм чужда
на инат го правя
и ми харесва
не за друго
и не ми се иска
да свърша
освен ако не е в леглото
което делиш
само с мен

 

*
хвана влака
за да ме направиш затворник
в собственото ми тяло
опитваш се
да избягаш
от мен
взе и самолет
на леглото ми
му поникнаха крила

 

*
целувам завистта ти
към мъжете които
не ме оцениха
и тези които
ме нараниха
боли те
защото никога
няма да те обичам
безразсъдно
както ти мен

 

*
жадна за букви
гладна за думи
болна от любов
купувам шоколад

 

самолет

изкуството да плачеш
докато чакаш
да кацне отново

 

*
уморих се
от души без думи
живот без любов
няма ме
в нощите
където
съдбата прави секс
с оставащото ни време

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *