Бог
обича
лудници
защото
любовта
само там
не се преструва

 

Ако не обичаме
да си говорим

един ден

ще си говорим
без да се обичаме.

 

Урок

Лудостта е пътят
към спасението

 

Спасение

да те мързи
да си нормален

 

*
Целувките
по гарите
са обещание,
че лудостта
ще продължи
да диша
и на разстояние

 

Прах

Вкаменено сияние
на отминал живот

 

*
Облакът мълчание
е гъст помежду ни,
раздялата протяга
пръсти да ни сграбчи
в прегръдка

 

*
Докосването ти
е прах
по моето мълчание

лудост е да ме докосваш,
когато отдавна ме няма
до теб

 

Гара

Лудница
за влюбени

 

Смърт

Отпечатък от целувка
върху сърце,
развило алергия към любовта

 

*
Белегът
е врата,
през която
да потънеш
в тъмния гроб
на сърцето ми,
за да напомниш,
че още съм жива.

 

*
Оглеждаме се
в огледалото на времето,
поостарели сме,
не сме каквито бяхме,
краят чука на вратата
на живота ни,
усмихваме се тихо

последният лист
на календара
си мечтае
за отронване

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *