*
ако сърцата ни
не бяха толкова изгубени

нощем
щяхме да чуваме

как звездите
се обичат

 

*
връзката
между смъртта и поезията

си ти

 

*
душата търси изход
от агонията

тялото го практикува

 

музика

вплетени в косите на бог
танцуваме яростно

убиваме звезди
създаваме хора

които не знаят
какво търсят

 

*
заключен завинаги
в смеха на спомена

аз виждам как всички

вече сме се случвали

 

нощ

поезията
затъмняваше лицата им

но за тези
които се обичат

времето не съществува

 

*
телата ни
се обичат истински

нека изпеят
своята кратка песен

след това

всички знаем какво следва

 

incest

слизам
в ада на поезията

лазя по стълбите

дните са къси
и мръсни

стиховете ни изяждат

отгоре
бог ни се усмихва

и ни обръща гръб

 

агония

поезията и смъртта
се гледат в очите

поетът седи отстрани
и чака

 

*
по ръба на безумието
и нелепите мечти
се стича поезия

разлива се
и ни убива

гледа смъртта
в очите

 

мълчание

светът
мислите
чувствата –

всичко
сме аз и ти

 

с кръвта на слънцето

потъвам
в мрака на поезията

небето умира за секунди

издишвам те

и лек за тази болест
не съществува

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *