*
електричеството в теб
е повече от
двеста и двадесет волта
безсмъртна си
за мнозина
но аз те умъртвявам
всяка нощ
с камшика си
да си знаеш
че има и по-силни
богове

 

лято

голите нощи
с теб
не спират
и през деня

 

*
изборът
да се влюбиш
точно в мен
си беше
твой
последиците
също
не ме обвинявай
за твоите грешки
предупредих те
че съм трудна
за обичане

 

*
кредитор съм
на любов –
плащай
или
ще те съсипя

 

*
ядеш череши и се капеш
умишлено на гърдите
чакаш ме да изпадна
в екстаз от фантазии
а аз ги убивам
със салфетка
и я изхвърлям
при моралните ти
ценности

 

*
тялото ти крещи
Свобода
а си под моя контрол
на съзнание
ирония на съдбата е
че вече не е позволено
да имаш роби

 

*
усмивките и нотите
са само за безгрешните
аз не мога да ти дам
любов
но съм грешна
и ще ти дам
дяволско щастие

 

*
дори сатаната
се търкулна
по ръба
на моя
ад

 

69

обръщам
минутите
за да нямаш
време с мен
а цял
вечен момент

 

*
за малко да взема
два бона
от казиното
не ми достигна
едно сърце
и то не беше
твоето

 

*
в постоянното ни
болестно състояние
откриваме аномалии
на щастие –
последни думи
на умиращия

 

*
вечерта ми те помни
събитията се печатат
неосъзнатата действителност
в клетките ми се натрупва
и въпреки това
имам кислороден глад
анемична съм
при всеки допир
болезнено е себеотрицанието
утрото ми не е поумняло
още те иска

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *