Мълчание

възпитана
истерия.

 

*
Думите
имат власт
когато мълчат
само тогава
любовта
ги разбира.

 

*
Мълчанието
е влюбено
в смъртта
тя преследва
живота.

 

Пазар

На сергията
на любовта
бърза
телеграма
търси
получател
избеляла
от чакане
никой
не разчита
мислите й
езикът на
пеперудите
е мъртъв
отдавна.

 

*
Пиех поезия
и те търсех между
нейните редове
когато те срещнах –
нажежена лава
езикът ми
още помни
раните си
как не можа
да те преглътне
и днес дъвче
единствено
блудкава проза
по-безопасно е
душата не страда

 

Докосване

Сияние на фенер
прегръща
лудостта на живота.

 

Прегръдка

Прах от феромони
в боите
на художник.

 

Гордост

Чакам те
да дойдеш
в сърцето ми
без да съм
ти показвал
пътя към него.

 

Подлост

Самотата
предлага
елитна
компания.

 

*
Любовта ми е мазохист,
търси думите ти –
да я убият завинаги.

 

Рана

Убит спомен
кръвта му
не спира.

 

*
Коренът шепне
в ухото
на короната
за дни
на отминала
младост
тя цъфти.

 

*
Всяка сутрин
питам
огледалото
кой от двама ни
е по-щастлив
усмихваме се
защото се
обичаме.

 

*
Когато
сатърът обича
падат глави

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *