пази се от мен

пази се от мен
аз съм като изгарящото слънце през август
и като измръзващите крайници през януари
пази се от мен
в един момент мога да прегръщам душата ти
в друг мога да я разкъсвам

 

следа

оставяш следи в сърцето ми
като детски ръчички
в течния цимент

 

шепот

сутринта една такава тиха
и с аромат на чай от лайка
пресичам мъничката стая
със стъпки по-леки от пеперуда
странно и самотно
преди няколко месеца стаята ехтеше
ехтеше от гласовете на влюбените
вече има един дъх по-малко
шепот по-голям от мен самата

 

(не)подходящо

едни кафяви очи
до болка познати
познат човек
в едно неподходящо време
много (не)подходящо нали?

 

минало свършено

дойде ли ден в който
те боли да говориш искрено
а единствения начин е чашата уиски
всичко е минало свършено

 

сутрешни мисли

има едно момче което обича(м)х много
той е от онези ранобудните
от тези които се събуждат понякога в 5:35 или 6:19 зависи
посреща изгрева мисли за живота и любимата
мина време разболях се от същия навик
сега аз съм тази която сутрин пие кафето си с мислите за него
странно нали?

 

пази ме
като еделвайс
в планината

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *