Сътворение

Светът ще свърши
в моите ръце.
А ти започваш
свършен
отначало.

 

Класическо

Пиша защото обичам
или
обичам, защото пиша?

Това е въпроса.
Ти си отговора.

Шекспир не те е имал.
Аз те написах.
За да те
за да се
убия.

 

*
Не се побирам
в подредения ти
разум.

Талантът да обичаш
не познава граници.

 

*
олтар съм
в църквата
на любовта ти
пред който
всеки ден
се молиш
да не бях
се случвала
а аз не искам вече
да съм плачеща
икона
обичай смъртното
ми тяло
грешна
съм

 

*

Разгадавам думи
от шифъра на живота.

Кодът за щастие –
неразбиваем.

 

*
Отглеждам смисъл
в градина с илюзии.

Цветята раждат
чудовища.

 

*
Сърцето ми пада
с мисъл, че лети.

Гравитацията не прощава
на наивници.

 

*
внимавай
с остротата на думите

в стремежа си
да се предпазиш
от липсата на свобода
можеш неволно
да си отнемеш
най-голямата

свободата да обичаш

 

*

Тиха съм.
Като мълчание,
което казва всичко.

Чуваш ли как крещя
в гласа ти?

 

*
Аз съм жената,
която няма да си иде.

А ти ела на себе си.
Срокът е вечност.

 

*

Многоточията
най-добре
ме обясняват.

Никой не може
да сложи точка
на това, което съм.

 

*
поезията – болест
която заразява
смъртоносно
с вирус на живота
прокарвайки език
по ъгълчето
на душата ти

страничният ефект –
оставаш
вечно гладен
за смърт
от живи думи


списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *