скъсана книга

боли ме
двустранно
когато разлепяш
страницата си
от моята

 

небе

в лицето на погубените рози
откривам огледалото
над себе си
където раните ми
са чупливи

 

*
любовта ни
е белег
оставен
от последната
ненанесена рана

 

*
без теб
съм като бутилка
захвърлена
в океана
на съмненията
че пукнатото
по мен
никога
няма да стане
писмо

 

*
ти си
като аларма
на часовник
в понеделник
чакам те
а когато
дойдеш
внезапно
се страхувам
че си краят
на бъдещето ни
заедно

 

*
планиращите бъдеще
са преходни
защото никога
не си прощават
миналото

 

*
счупеното легло
е като пропиляната любов
колкото и да го поправяш
винаги нещо ще скърца
и ще пропада
до момента
в който
не решиш
че е време
за ново

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *