Изгубени в превода

Днес
мълчиш
на непознат за мен език.

 

*
Само в математиката
разстоянието от теб до мен
е равно на разстоянието
от мен до теб.

 

*
Искаш ли
да оставиш
твоите демони да си поиграят
с моите демони?
А ние
двамата
с теб
да тръгнем към светлото
заедно.

 

*
Само ти
ми говориш с мълчания,
редувани с паузи
и пишеш думи, които не съществуват
все още.

 

*
Бях тръгнала към тебе
само по душа –
несмела, боса, спъната,
на среща със началото.
Не ме позна така.
Не ме позна
без опаковката на тялото.

 

*
Позволи
си
ме…

 

*
Хартиените птици не летят…
Не знаеше ли за това,
когато ми разказа
как пролетта завръща .всички
във гнездата им.
Не знаеше ли
как прибързалите да цъфтят дървета
си плащат дързостта
с безплодие.
Не знаеше ли
колко после ни боли
от всяко обещание,
прошепнато след залеза
в неделя.
Хартиените птици не летят.

 

*
Имам
сложни взаимоотношения
с едни спомени,
включващи теб

 

*
Аз
Съм
Човекът.
Търся Диоген.

 

*
Като девет стари кладенци
е дълбоко
твоето мълчание.
Не зная само,
дали има вода
на дъното
на поне един от тях.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *