*
Научих се
как да не мразя,
как да не късам цветя,
как се изкачват хълмове,
как се спазват обещания,
как се живее в извънземния свят
едва тогава, когато
обикнах чудовище.

 

Бедност

Тяло,
в което няма душа,
сърце,
в което няма любов,
човек,
в когото няма човечност,
врата,
на която никой не те чака,
бъдеще,
в което нямаш посока,
минало,
което на нищо не те е научило.

 

*
Вече не помня
как звучи
гласът ти,
колко тъжно,
че все още
е любимият ми
звук.

 

Нещастие

Да казваш
„обичам те“
на купчина прах,
затворена в урна.

 

*
Живееш
като затворник
на собствените си
чувства,
провокиран от страх
че някой може
да проникне отвъд голотата,
да се срещне
със същността ти
и въпреки това
да поиска да остане.

 

*
Отварям ти
вратата
към себе си
и света ми,
но на теб
смелостта
ти стига
да отвориш
само едно
чекмедже.

 

*
Теглиш кредит,
за да ми дадеш
толкова любов,
колкото аз на теб.
Така и не разбра,
че това е дълг
за цял живот.

 

*
Мълчанието ми
е най-силният крясък,
който ти е казвал
толкова много пъти,
че някой ден ще си отида,
щом не усещам прегръдката ти,
щом не усещам докосване,
щом не усещам целувките,
които да спират дъха ми.
Любовта ни е лудост,
по дяволите,
а аз все още съм тук.

 

*
Историята
написана
върху дланта ти,
вещае за
цял живот
самота.
Любовта не търпи
безхаберие.

 

*
Животът е
сложна материя
и трябва много
да се внимава,
защото понякога
разочарованието
може да ни направи
далечни
дори на този в огледалото.

 

*
Възбудата ти
е бунт срещу
простотата,
заключена с катинар.
Оставя ли те
да влезеш обаче,
историята ще свърши
с развяно бяло знаме.

 

*
В този свят
всеки от нас,
погубен от болката,
влиза в армията
и се учи
как да бъде воин,
за да не стане
чудовище.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *