*
Отказах се да те обичам
докато те няма.
Ще превърна отчаянието си
в изкуство,
за да запомниш
единственият човек,
който беше до теб
в този проклет свят
и който накара
да си тръгне
когато имаше най-голяма нужда от него.
Отказах се да те няма
докато те обичам.

 

*
да ме намериш
невъзможно
за теб изчезнах
като черна котка
в тъмното
може да видиш
блясъка от очите ми
не се залъгвай
най-вероятно не съм аз
шестото ми чувство
усеща егоизма ти
животите ми свършиха
като на кино
няма ме не за теб,
а за живота
разбих се
във паважа му
от любовта ти.

 

*
Безкрайни улици
и зад всеки ъгъл лице,
което се оказва,
че не е твоето
седи и чака
лице,
което не е моето.
И всеки търси
това,което не намира.
Само ти не търсиш мен
докато ме няма

 

*
Аз съм любов
и това ми стига
докато се приближавам
до момента, в който
ще бъда само душа
и костите ми ще се разпилеят,
за да станат на прах.
Направи тленното ми
на огърлица и ме носи
до сърцето си,
за да ти напомня,
че си обичал само тялото ми.
Аз съм съвършенство
когато не съм прах,
а съм само теб.

 

*
Слънцето е далечен любовник
по свечеряване.
Гали с лъчите си
докато изчезва
за толкова кратко
колкото да ти даде надежда
и жажда за
утрешния ден .
Любовникът е като
изчезващото слънце
за да не ти остави съмнение
за бъдеща любов.

 

*
Тъгата в очите ти
прогаря снимката
и жадува да погълне
всяко живо същество
докоснало се до илюзията ,
че е достигнало
дъното на душата ти.
Мълчим като очите ти,
за да забравим до болка
познатото усещане
на двете ни ръце
докосващи се,
за да те няма
докато ме няма мен.

 

*
Ти ще ме възпяваш,
а аз ще те рисувам.
Поне чрез талантите ни
да се достигнем,
за да целуват пръстите ми листовете,
а твоите струните,
за да попивам цветовете,
а ти музиката,
за да може разбитите ни сърца
да се намерят
когато се преродим
и да забравим болката
от този живот.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *