Сънят на Дарина беше някак неспокоен. Усещаше в просъница как някой броди около нея, леко я докосва, сякаш иска да я погали и широко отворените очи я пронизват в тъмната стая. Улавяше припрян шепот и бързи леки движения. Мислеше, че сънува своите седем матрьошки, които вече беше обикнала. После настана тишина и тя потъна в съня си, но след няколко часа отвори очи и светна нощната лампичка – беше пет и половина сутринта. Загаси светлината и се опита да поспи още малко, но… странни мисли я обсебиха!
– Как би се развило цялото действие, ако се разиграеше от двете противоположности – добродетелта и греха! – прошепна тя развълнувано. – Например, ако на мястото на Матрьошчица застане първата основна добродетел – СМИРЕНИЕТО, а на мястото на Матрьона застане първият смъртен грях – ГОРДОСТТА?! Помежду им се нареждат различните страсти, които се вселяват в човека и постепенно го изкачват на най-високия греховен пиедестал, откъдето той – ако не се опомни навреме, се свлича направо в бездната!
Започна да подрежда страстите по местата на останалите. Глупавата Суета, от която започва цялото нещастие, постави на мястото на Матрьошчинка. Веднага до нея нареди Тщеславието, тоест, стремежът към гонене на празна слава, което зае мястото на Матрьошинка. Надменността и Честолюбието, които вървят ръка за ръка, постави на местата на Матрьошка и Матрьонка, а Горделивостта, като най-приближена до първия смъртен грях, се настани на мястото на Матрьоша. И безкрайната игра започна…
Дарина виждаше как всяка следваща кукла крие в себе си все по-голяма страст, която, увеличавайки външния обем, натежава сама за себе си и постепенно стига до разглобяване – точно както беше станало с Матрьона! Но тя се осъзна навреме, като се разкая искрено за прегрешенията си. И ето какво се получи: започна да се смалява, като сведе погледа си до Матрьошчица! Колкото повече се смаляваше, тоест освобождаваше от страстите в себе си, толкова повече растеше в очите на другите, които последваха примера ѝ.
– Как мога да си го обясня още по-просто? – запита се сама Дарина.
Изведнъж Матрьона ѝ заприлича на огромна нула, която нямаше никаква стойност. Други нули – с по-малки размери, обгръщаха останалите. Погледнати отстрани, те се клатеха в пространството една до друга, но си оставаха просто едни нули, без всякакво значение. Единствено малката Матрьошчица, навела скромно главица, приличаше на… единица!
– Ще я поставя пред всички и тогава… – радостно си пошушна Дарина и вече виждаше как се изписва голямото число… но стана нещо неочаквано: преди да уточни неговата стойност, Матрьошчица я погледна уплашено и изчезна от погледа ѝ. Останаха само голите нули.
– Разбирам, страхуваш се да застанеш пред грамадната Матрьона – говореше тя ласкаво на най-мъничката кукла, – затова ще я махна. – И зачерта най-голямата нула. – Хайде, вече можеш да се покажеш!
Матрьошчица обаче не се показваше и Дарина реши да зачертае също и Матрьоша. Първите две огромни кукли плашеха и самата нея – та нали криеха в себе си най-противните Богу страсти! Щом си помисли това, веднага разбра, че Матрьошчица няма да се появи, докато не отстрани Матрьонка и Матрьошка – те грижливо съхраняваха други две страсти, които най-усърдно хранеха по-големите от тях. Веднага ги премахна от погледа си, но освен че останаха оше две самотни нули, нищо друго не се промени. Стъписана, Дарина се освободи от Матрьошинка, която, свикнала само да я хвалят, веднага се разплака, а суетната Матрьошчинка някак глупаво се облещи и потъна.
Едва сега се появи миниатюрната Матрьошчица и мило се усмихна. Около нея започна да трепти едно сребристо сияние, тя застана в средата му като скромна единица и чудната монета заблестя още по-силно.
– Значи истинската стойност се крие единствено в тебе… – промълви развълнувано Дарина – и всички останали могат да придобият стойност само тогава, когато ти застанеш отпред! – Матрьошчица свенливо кимна. – Добре, сега ще започнем по обратен ред и най-напред ще извикам Матрьошчинка! – Сребристата монета мигом потъмня и заедно с нея изчезна и Матрьошчица.
Дарина лежеше в леглото като вцепенена и не поместваше погледа си от мястото, където допреди миг беше съзерцавала чудното видение. Знаеше, че докато не види отново своята любимка, сънят ще бяга от очите ѝ. Да, безкрайната игра продължаваше – колкото повече навлизаше в нея, толкова повече се преумножаваха нейните шахматни полета.
Клик! Отвори се още една скрита кутийка на паметта и я подсети за онази легенда, която направо я беше смаяла! В нея се разказваше за персийския шах, който толкова много харесал шахматната игра, че пожелал да възнагради нейният изобретател с каквото пожелае. Той помолил шаха за първото шахматно поле да му даде едно пшеничено зърно, за второто – две, за третото – четири и т. н., тоест, за всяко следващо поле да го възнаграждава с двойно повече зърна от предидущото. Шахът се разочаровал от такова скромно желание, но заповядал да го изпълнят. Когато мъдреците започнали да пресмятат общото количество зърна върху всичките шестдесет и четири шахматни полета, оказало се, че зърното не само на цялата страна, ами на цялата земя няма да стигне!
Дарина беше започнала веднага да пресмята тези пшеничени зърна и гледаше удивено необичайния резултат – числото се преумножаваше невероятно бързо и тя не можа да го изчисли до края, защото дотогава не беше се сблъсквала с чудовищната цифра наречена “квинтилион”. Потърси помощ от енциклопедията и разбра, че това е число от единица и тридесет нули след нея! И за да не забрави никога тази дивна легенда, написа в енциклопедията с молив над КВИНТИЛИОН18,5 зърна – на толкова квинтилиона отговаряше поисканото възнаграждение, разочаровало шаха със скромността си. Сериозно се запита, дали някога мъдреците са успели да го изчислят така точно!?
Сега усети, че нещо сходно става и с матрьошките – всяка тяхна игра се преумножаваше и ти даваше възможност да продължаваш наистина до безкрайност! Тъй като не можеше повече да заспи, реши да изиграе още една партия, преди да се измъкне от топлото легло. След като си беше поотморила мисълта с интересната легенда, ясно разбра причината, заради която Матрьошчица не искаше да се покаже – това бяха скритите страсти.
“В играта нещата се постигат много по-бързо отколкото в живота, но само ако си разбрал добре правилата – насърчаваше се Дарина, – ако ли не, все ще губиш! Но нека опитам!”
Бързо извика Матрьошчинка, изгони от нея глупавата Суета и я украси с естествената Непринуденост. Веднага се появи Матрьошчица, двете се хванаха за ръчички и върху тях заблестя числото десет. Все още разплакана се появи Матрьошинка, но щом погледна към сребристата десятка, веднага разбра цялото безсмислие на Тщеславието и то се стопи от достойнството на Скромността. Тя пристъпи към другите и без да се натрапва вложи своя дан. Числото сто ги обедини и трите решиха никога да не се разделят. Матрьошка и Матрьонка изскочиха едновременно и двете високомерни физиономии на Надменността и Честолюбието се преобразиха от искрените усмивки на Сърдечността и Всеотдайността. Една след друга се присъединиха към скромното спестяване и то скочи на хиляда, а след миг се превърна в десет хиляди! Матрьоша, която в служебната йерархия стоеше над всички тях, досега се беше старала всячески да подражава на своя бос Матрьона, но след като дочу разговора за нейното разглобяване, разбра, че надутата Горделивост е просто една празна нула. Благосклонно погледна към подчинените си и сърцето ѝ се изпълни с човеколюбивата Милост. Тя пристъпи към края на редицата, разтвори щедро ръце и солидното изписано число нарасна на крупната сума от сто хиляди! През цялото време, докато гледаше чудната промяна на всички свои служители, Матрьона ронеше едри сълзи, които разтопиха цялото чувство за превъзходство над другите. Облаци от въздишки се изтръгваха от нея, сбръчкваха важната осанка на Гордостта и тя побягна засрамена. Матрьона почувства силна привързаност към тези, които беше командвала досега, майчина Любов изпълни цялото ѝ същество и тя ги възнагради с капитал от един милион!
Дарина си отдъхна облекчено и остави тези мили кукли да отпразнуват своята победа. За да не ги смущава с погледа си, издърпа завивката нагоре и се сгуши под нея. Шани измърка и тя едва сега усети присъствието му – този път не ѝ тежеше върху краката, а се беше прострял встрани, върху пухения юрган. Нежно го погали, говорейки му тихо, и той отново заспа.
Приказката за седемте сестри-матрьошки, които се превъплъщаваха в седемте смъртни гряха или седемте основни добродетели, можеше да бъде разказвана по-дълго от хиляда и една нощ! Нейното начало беше вече положено, а как ще се развие действието през останалите хиляда нощи, никой не можеше да каже. Дарина знаеше, че борбата няма да е лека и сражението между успеха и поражението ще бъде постоянно. Но първото пшеничено зрънце беше поставено върху шахматното поле и тя беше длъжна да изпълни докрай заповедта на персийския шах!
Знаеше, че многократно ще се уголемява и още толкова пъти ще се смалява; ще се люшка някъде по средата в недоумение, дали да продължи или да се върне; ще се радва на растящата заблуда и ще се огорчава от спасителната истина; ще бъде заситена и после пак ще огладнее; богатство и бедност ще терзаят нейната душа, която ще се радва и ще страда. И отсега предусещаше, че мъничката Матрьошчица ще я спасява винаги, когато обръща сърцето си към нея. Каквито и бури да връхлитат, нейната стойностна единица винаги щеше да я подкрепи.
– Трябва най-много да пазя Матрьошчица, защото без нейното смирение всички мои добродетели ще бъдат просто нули! – шепнеше Дарина.
Реши, че ще постави едно пшеничено зрънце в най-малката и ще се старае никога да не го изгуби. Едва си помисли това и видя как една зловеща черна птица прилетя и грабна зрънцето от Матрьошчица. Тя се разплака и… стана на прах…
– Не, не, не! Никога няма да позволя на седмия смъртен грях да влезе в нея! – извика Дарина и разтреперана седна в леглото. Шани се стресна от нейната реакция и бързо изчезна от спалнята. – Никога няма да допусна отчаянието да обсеби душата ми! – Мигновеното видение беше наистина зловещо и тя разбра много добре неговото значение.
Досега изиграните партии се бяха преумножили и разгръщаха нови неподозирани възможности върху шахматното поле. И за да се достигне до едно число, много по-малко от един квинтилион, беше нужна не само борба, но и значителна помощ. А такава не можеше да бъде дадена по човешки път!
– Благодаря Ти, Господи, за всички Твои благодеяния към мене! – тихичко прошепна Дарина и усмихнато добави: – Благодаря Ти, че на “попрището жизнено в средата” ми разкри мистериозната тайна на уникалните матрьошки!
Отметна завивката и стана от леглото. Отвори леко щорите и видя, че дрезгавият нощен мрак вече се пропъждаше от дневната светлина. Още един ден и месецът, през който беше родена, се прибираше завинаги в покоите на вечността. Беше отбелязал нейните петдесет и една години и доволен си заминаваше.
“Какво ме кара току да повтарям “на попрището жизнено в средата”? – като че ли се сепна Дарина. – Според Данте, бях точно в тази жизнена среда, когато пристигнах за първи път в Швейцария… а оттогава… – но нещо я спря и тя само повтори: – хм, според Данте е наистина така, но според…” – не довърши мисълта си, а разгърна тежката Библия, която лежеше върху черния шкаф. – “Да, спомням си, че беше някъде в началото на Битие, тогава, когато Господ се е разкаял, че е създал човека и в гнева Си, определил земните му дни да се съкратят на сто и двадесет години…” – припомняше си тя прелиствайки страниците. – А, ето намерих… – и прочете гласно следния текст:
И рече Господ (Бог): … ; нека дните им бъдат сто и двадесет години.” (Бит. 6:3). Премести поглед по-нагоре върху страницата и прочете още една строфа: “И разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.” (Бит. 6:6). Дарина притисна Библията към себе си и с насълзени очи зашепна:
– Безкрайно е Твоето милосърдие, всещедри Боже, към нас, грешните. И щом Твоето наказание е “сто и двадесет години” живот, то каква ли ще бъде наградата Ти за ония, които са Ти благоугодили! – целуна светата Библия и я постави отново върху шкафа. Приближи се към иконата на Спасителя и смирено Го помоли: – “Прибави към досегашния ми живот още години и дни, за да мога като стародавните царе Езекия и Манасия да се покая за всичките си грехове и да Ти послужа от цяло сърце и душа”. Амин.
Вдигна щорите в хола, видя светлината на настъпващия ден и се приготви да го посрещне спокойно, с всичките му изпитания!

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *