целувка

езикът
на който
само ти
ме разбираш

 

страст

реших
да не ти убивам
желанието
и просто
ще си тръгна

 

*
по кожата ми
още има спомени
вътре
в мене
няма никой

 

*
времето
е мярка за пространство
в което няма място
за двама ни
тясно е
и въздухът не стига

 

щастлив ли си?

въпросът
от който хората
най-много се страхуват
поглеждайки се
сутрин в огледалото

 

*
някаква черна котка
ми пресече пътя вчера
кой да знае
че на късмет е
да те няма

 

*
невярна си
тъй ще те запомня
така и не успя
да обикнеш друг
освен себе си

 

*
паднал човек не се рита
особено с думи
най-вече с думи

 

предел

точката в която
истината ми
с
лъжата ти
се свързва

 

*
дъждът ти пак
излял се е над мене
гръмотевиците първо
ме застигат
пречупват ме до кости
и после мъчно се събирам
отивам си за дълго
за дъгата ще се върна

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *