Грешници

скоростта на светлината
е застой
водата – мрамор
слънцето – мъгла
а морето изкупва грехове
чрез удавени молитви
и грешници
плуващи в мъка към небето
но щастливи
по-щастливи от лудост
по-влюбени от мен
по-излъгани от теб
и по-истински от илюзиите
с подобие на мечти
в корените на душите ни

 

Грях

самотата не ме познава
но въпреки това ме запозна с греховете си
сухи и ледени
като река през зимата

точно като любовницата
с която си изневерявам
в тъмните стаички на манастирите
молейки се за избавление

реката става черна
щом се потопя
разтапя се

качвам се на лодка с името:
„Адът на моя Титаник“
и там виждам най-добрия си приятел
тръгнал на лов за русалки

и се чудя
кой е по-сам?

 

*
знам че не обичам лалета
но предпочитам сама да го разбера
въпреки че знам
от малка съм алергична казваше мама
знам и че времето не съществува
тогава какво минава толкова бързо

 

Днес е четири

днес е тъмносиньо
и е четири

ако те изгубя
ще е защото ме намери
търси ме там
където не те оставих
а аз ще бъда тук
където не съм (била)
и там когато ме няма

брой до 10 и започвай

ако виждаш синьо
си в реалността –
именно затова
синьото не съществува

намериш ли ме
умножи ме по четвъртък
и ми дай четири

ще се срещнем там
където не се познаваме
защото (не) се познаваме

синьото е четири
а четвъртък не е
три

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *