Нито дума

Тишината ражда поети.
Мълчанието ги убива.

 

Икар

Закърпѝ крилете
и този път
нека някоя звезда
да огрява полета ти.
Не разбра ли,
че си нощна птица?

 

*
чаках те
пристигна
но не се завърна

 

*
Вина –
богинята
с най-много поклонници.

 

*
сочиш с пръст
изрода в мен
а не виждаш
че си пред огледалото
любовта е сляпа

 

*
отхвърлям
всяко евангелие
според което
ти не си
началото
и краят
на спиралата на живота

 

*
В нито една книга
не е описана
красотата на любовта
така,
както в душата ти.

Автографът ти
е моята кардиограма.

 

*
В твоята уста
поезията ми
е гилотина
за сърцето ми
на олтара
на тихата революция
Любов.
Рецитираш друга.

 

*
голямата любов
умира винаги
от малка смърт

 

Думите ти
не могат да бъдат котва,
нито дом.
Те са един балон,
който трябва да пусна
да литне празен в простора.
Всъщност
празни думи няма,
има празни хора.

 

*
Колко недели
отлетяха леки
като птици,
но не можаха
да отнесат със себе си
тежестта на нетърпението,
с което очаквам
онези думи,
които никога не произнесе.
Сама ги изписвам на стената си –
така ме нараняват по-малко.

 

*
На опашката
за живот
само смъртта
прережда.

 

*
Тишината
татуира само една дума –
името ти.
Тя най-добре знае
как се пише точка
на сърцето.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *