*
Завръщане в Брюж
когато
часът преди разсъмване
запази сянката ми
в своите ъгли
и улицата се удави
в мътната вода.
Часът преди разсъмване,
когато
чакам като убиец в мрака
да дойде точно тази дума
и да я произнеса.

 

*

Някой, който обича
враговете ми
и държи всички оръжия,
някой, който спусна
забралото на шлема
прекоси линията на
мисълта ми и
затвори страницата.

 

*
Бързам под
дружелюбни сиви облаци
Хващам усмихнати капки дъжд
Тревата е мокра
Всички спят
Нощна разходка
С оранжева котка
Надниквам в съня ти
Да ти го разкажа
На сутринта

 

*
Безсилна – в края на деня
затваряща посоките
изправяща кръга
със синьото – от думите
и малко кръв – за утринта
на следващата глутница.

 

*
Погалват изгрева
Сенките на източния прозорец
Помахват и се плъзгат
По стъпките
На отминаващата нощ

 

*
Денят
не бе вече
ден,
а златиста маска
на пустош
надяната
небрежно.
Съучастник на
живота.

 

*
Часът на
припадащия
здрач.
Когато
псетата на страха
не се различават
от вълците на
отмъщението.
Часът,
избран за
завръщане.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

6 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *