*
В тишината между мислите си
проговорих на (не)реалността.
Обсъдихме тъмнината, дълбочината,
сладкия вкус на захарта,
ефекта на енергийните напитки,
животинските инстинкти,
радостта от малките неща.
Посъветва ме да си намеря жена
по точно тези критерии.

Сега съм пожертвана,
гипсирана и с фрактура на черепа.
Трябваше да поговорим и за катастрофите,
ставащи напоследък.

 

*
изтръсква цигарата
върху сърцето ми
душата ми вдишва
от сивата пепел

на пръстите й
отива филтър
завиждам му за
следите от червило

 

*
в Стаята на Тайните държах под ключ

някакви чувства в кутии различни

цветове с катинари тежки и черни

окачвах жертвоприношенията си

в тъмния коридор на куки

вечно разплакани от тежестта

но никога не се отказваха

сами бяха избрали съдбата си

п.с някой смени ключалката
затворената врата е затвор и за двете страни.

 

*
Тя настъпи сърцето му
прониза го с тънкия ток

Душата нахлу вътре
в жалък опит да го спаси
но силата бе извънземна

И душата се изгуби
в тъмната бездна
на една колекция

Когато нямаше какво
повече да вземе
изостави безжизненото
му тяло в локва болка

Тя убиваше
със същия финес
с който завладяваше

 

*
Твърдиш, че живееш в безвремие,
а часовникът на ръката ми
отмерва ритмично твоето присъствие.
Когато те няма
ритъмът се губи, тръгва си.
Поглеждам часовника на стената
той също е спрял.
Отивам за батерии,
за да дойдеш по-бързо.

Ако променя посоката на стрелките,
ще променя ли и течението на ритъма?

Твърдиш, че живееш в безвремие,
ти носиш времето със себе си.

 

*
времето постепенно е
сложило воал
върху циганката,
която ни гледаше на карти
не помня очите й –
моите бяха в пръстите,
стискащи със сила ръката ми
молейки тълкуванията
да се сбъднат или не.

бъдещето е (не)използвано
с карти за игра не се чертаят траектории на събития

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *