Ние чувстваме болка

Ние чувстваме болка
докато ви чакаме
в някой мрачен
и студен ъгъл.
Какво ви направихме
че заковахте
входовете.
Изливате ни
ярост
подхвърляте ни
отрова за мишки
или стъкла.
През зимата
се топлим
на тръбите
и старите шахти.
Бягаме
защото можете
да ни хванете
и приспите
Беззащитни сме.
Мразим ви.
Никога повече
няма да ви се доверим.
Страх ни е.
Имаме нужда от толкова много.
Къде сте?

 

Повей ветре
Глухият шум
пада в полетата.
Бръмченето на жиците
се усилва.
Мъглата пътува
по шосето
към нищото.
Смъртта ми
слабо вали.

Повей ветре
сивия отъпкан път.

Повей ветре
това древно
приятелство.

 

Roads

Стъпвай внимателно
по небето на живота си.
Навсякъде има мини.
Маршрутът на себеоткриването
не е лесен, но минеш ли го,
започваш да чакаш
смъртта.

Стъпвай внимателно.
Всяко небе
води до някъде.
Миг невнимание –
стъпка в мина.

 

Болница (част 1)

Тъмни престилки се надпреварваха
по белите коридори.
Сенки на хора лежаха
и стенеха върху белите
легла.
Тези техни сухи ръце изкривени
и болни
и тези техни очи
може би вече вгледани в другия свят
пускат своите болни усмивки.
Лампи примигваха и намигваха над
пътуващите пациенти
някакъв писък тихо раздираше
долния етаж.

 

Петролна планета

Горе на небето
разстилат черен пушек.
Чуват се в далечината
парни чукове
и зверовете нефтени
изсмукват земния
корен!
И отново – тресат се небесата!
О, петролни богове –
разграбихте смъртта!


списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *