Война

Топовете на чувствата ми гърмят,
Щурмоваците на намеренията ми с викове тръгват на щик,
много ще паднат в боя,
тронът на нелогичността е ограден от телта на съзнанието ми и картечници стрелят по всичко, което стъпи в неправилната рана!

 

Киселина

Ръката ми хвърля киселината

Тя е повече за мен отколкото за теб

Това в кофата е болката целуваща абсурда на битието
родена от желанието ми
да съм себе си поне за малко

Ръката е огледалото

 

Радиация

Токсично е съдържанието на барелa ми
Някой е изливал там боклуци още преди да мога да го осъзная
Нося ги покорно
Неусетно ме разяждат
При правилните условия експлодират през ръждата
Съжалявам ако те облъча случайно
Имената на използвалите урана ми отдавна са забравени

 

Слана

Любовта ти се разтопи като слана по кожата ми
Когато слънцето ми разкри повече отколкото исках
Но студът ми липсва

 

Продай ми щастие

Очаквам да ми звъннеш на правилния номер
Никой друг не го използва вече
Всички абонати отдавна са извън обхват
Никой друг не може да извлече полза от мен

 

Живот

Tъга
разтворена
в поток от информация.

 

Душевните слабости
много често се превръщат
във физически предимства.

 

Математиката на нуждата
е хладно жестока като сатър
и лъскава
докато капките кървава пот
не я покрият

 

Социалният живот
на умствено зрелия човек
е по-пълен с опасности
от филм на ужасите.

 

Магистрала

Животът пътува по мен
Бялата линия на часовете потъва зад очите ми
прекъсната само от сънища
Докато не изпразня резервоара

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *