пълнота

когато
обичам
всеки път

 

поезия

навсякъде около мен
всеки път когато
мисля за теб

 

ти и аз

живеем
като скачени съдове
никой не остава
непокътнат

 

смирение

да продължиш
въпреки страданието
въпреки униженията

 

Купидон

няколко пъти
пропуска целта
докато накрая
улучи

 

правопис

започвам да пиша
думата майка
с голяма буква

 

след дъжда

небето бърше сълзите си
последни паяжини от облаци
блести като огледало
вдигам нагоре очи
в огледалото
виждам себе си

 

*
косата ти е
като вълна…
вълнува се
когато я докоснат

събирам смелост
и вървя
все по навътре
и по навътре…

 

дом

колко пъти
се връщам
без теб
не е същият

 

и след смъртта

мисля за теб
всеки ден
ти идваш при мен
всяка нощ
оставаме
заедно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *