*
гръмотевиците
ме събудиха
за да се срещна
с бурята
сърце в сърце

 

*
погребах сватбата си
с теб
в сърцето
което отдавна изхвърлих
от своето
но тя е тежка
тежка сватба
усещаш ли камбаните

 

навън
е зелено от мрак
и дъждовни обещания

 

*
в кампанията
на сърцето ми
валят
предизборни провали

 

*
не ми е до мен
не ми е до тях
не ми е до него
камо ли до теб да ми е
неудобно ми е
не леглото
не транспорта
не часовете в работата
не живота
сърцето ми
моето
да
то ми е неудобно
както аз го разбивам
никой не е успял

 

*
обичам гледки
спиращи дъха
затова те гледам
мълчаливо

 

на 100%
ми пада батерията
когато си пиша с теб
на 100%
ми се качва адреналина
когато ме целуваш
искам пълна батерия
и подпухнали устни

 

*
пречупената перспектива
за бъдеще
е миома
в съзнанието ми
живея сега
утре не е гаранция
която свободно
да си даваме
и обещанието за среща
се изпарява
подобно на чая
от сутринта
студен
и недопит
в чашата ми

 

*
тоналността
в разрезите
напречни
разкъсващи
артерия след артерия
прободните рани
оставени
кървят
пулсират вените
мъртвешки студ
обгръща ме
след теб

обгръща ме
след теб

но и след теб
има бъдеще
смъртта ми

 

*
любовта ти
бе проказа
и умря
слава Богу

умря
за да изгрее слънцето
и да залязат
всички съмнения

ще умрем
сами
дори да сме обичани

но няма да е днес
и няма да е утре
а вчера мина
и слава Богу

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *