В бъдеще време

един ден
ще събера живота си
в шепата на лявата ръка,
без да тече вече неусетно
между пръстите.

ще го държа там
като кълбо светлина –
слънчево зайче,
което расте,
за да се превърне
от сутрин в ден
от месец в година.

тялото ще сменя сезони,
докато душата се притаи
от едно място в друго.

тогава ще се преместя
да живея в себе си
(за постоянно и не под наем)

 

23.11

кората на дървото
листата нападали в локвите от вчера
листата сметени и струпани край оградите
тихата тревога на небето
и хладния вятър
пътят е няколко крачки,
които винаги не ми достигат.

 

*
в онези сутрини,

когато слънцето едва проблясва,
мъничко и далечно.

после денем,
когато мъглата те следва,
пълни всяка твоя стая
плъзга се с теб по коридорите
и най-сетне разбираш,
че живееш в дом със стени от мъгла
и вечерта вече е дошла, за да подпали
твоята крехка къща
с уличните си лампи.

гориш и изчезваш,
гориш и изчезваш.

осъзнаваш,
че да останеш е твърде скъпо.

когато не можеш и не искаш да платиш.
когато казваш сбогом.

 

20.09

обличаш се
сутрешното слънце
свети по теб и
бавно слиза по стълбите
докато влизаш в асансьора.

долу котките лежат в топлината.

тръгваш по празната улица
стъпваш здраво
обувките ти слагат намерения
от тротоарите струи трева.

 

*
като свещичка,
усмихната в тъмнината,
като обич по средата на живота
искаш ли да си искрата,
от която тръгва всичко.

 

23:07

заспивам с теб
всяка вечер

по сънищата ми се изкачваш
подреждаш всичко
после го разхвърляш
после си отиваш

като нощ, в която не спим
като гласовете на птици,
които приближават
преди ранна сутрин.

онази хлад, отворени прозорци.
кожата попива и настръхва.
бавна и несвършваща целувка.

 

К.

когато хълмовете
побелеят от тишина
и слънце.

когато облаците отплават
надалеч

когато бавната наслада
започне да попива телата ни.

в това топло и спокойно време.

с теб прецеждаме копнежа
от всеки дъх.

после
времето е спряло
и всичко е застинало.

твоята неподвижна сянка
слуша моята.

тази малка стая
пази
нашата бавно отминаваща любов.

после
градът ще прибере нощта
и ти ще прибереш тялото си
в моето.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *