Теория на вероятностите

Невероятно,
но факт:
пълни сме
с вероятности.
Сигурно това
е причината
да се обичаме.

 

Трудът на Сизиф

Една сълза,
наказана
от боговете,
се стича
цяла вечност.

 

Навици

Пиша стихове
така, както
баща ми пушеше
едно време:
по една на ден,
колкото да не умра,
и да спра да съществувам.

 

Разминаване в графика

извинете
за закъснението
казвам
на труповете
и гръмвам
първата
пушка

 

Пролет

жена
заспала гола
под сянка
на липа

 

*
Да играем на покер.
Само аз и ти.
Ще залагаме само
усмивки и намеци,
ще прибираме думи –
празни, лишени от упреци.
Накрая всеки печели
само чувствата си,
увити в стари вестници:
утешителна награда
за двама губещи.

 

*
Ще те целуна бавно
на фона на китари
сред улиците на Мадрид
или под съпровод
на флейта или арфа,
като древна атинянка,
докосната от боговете.
Очите ти ще светят весело
(Нали пътуваме?!)
във мрака на нощта.
И може би на сутринта
ще стигнем някъде
без чужди указания и помощ,
без карти, без компас,
но няма да сме се изгубили.
Светът останал е зад нас.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *