Естеството на нещата

Могат ли нещата да не са такива каквито са?

Ако се чуе жужене – се появява муха.

А не може ли да се появи само жуженето?
Някой отпива глътка чай. Надига чашата.
Защо чаят изтича в устата му,
А не остава по средата?

Сега, когато аз пиша,

Защо трябва да се появяват букви?

Не могат ли да си останат някъде между мен и листа?…

 

Роки

То лаеше. Всички му се радваха.
То ги хапеше и ближеше. Всички се радваха.
То се радваше. Всички си тръгваха.
То си тръгваше след тях.
То лаеше. Всички го гледаха.
То ги хапеше и ближеше. Всички му се радваха.
То се радваше.
Всички го разхождаха навън.
И накрая не се знаеше
Кое то?
и
Кои са всички?

 

Мравките

Мравките са твърде малки,
За да открият хората.
А хората твърде малодушни,
За да ги разберат.

 

Измамен

Затворих очи
Отсреща се затваряха прозорци
Отказах да отворя очи
Прозорците отсреща се отвориха
И аз се почувствах измамен

 

Семейство от село
/по картината на В. Димитров-Майстора/

Когато пролетта дойде, семейството се разхубави.
То седеше на пейката под люляците.
Бабата и дядото обичаха да се люлеят в мислите си.
Люлеейки се, те седяха и си спомняха много неща.
Червената жилетка на дядото се нагъваше
и гънките й ставаха все по-гъвкави.
Ръката му – обгърнала бабата полека.
Ръката на бабата – останала върху полата.
Споменът на люляците за старците.
Споменът на пейката…
Споменът на старците си спомни за себе си,
като видя толкова много спомени.

 

Молив и сенки

Светли сенки падат върху синия молив.
Лежат отгоре. Протягат се.
Заспиват.Сънуват сини сънища.
Тъмни сенки падат върху синия молив.
Светлите ги няма.
Те остават в сънищата си.

 

Когато…

Когато една муха се плъзне по ръба на чашата, тя пада в чая.
Когато една бълха ухапе слона, той полудява.
Когато нещото настигне нищото, то изчезва.
Когато тръгнеш за някъде, не стигаш никъде.
Когато кучето излае, човекът отпива глътка вода.
Когато часовникът спре, човекът тръгва.
Когато конят умре, сламата остава.
Когато една черна точка се изпоти, тя става сива.
Когато нещото изпревари нищото, то става нищо.
Когато една муха бръмчи, от остреща се носи звукът на пиано.
Когато котката мяучи, тя говори по телефона.
Когато тракането на чиниите ме заглуши, аз се облягам на душата си.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *