*

Много добре ги разбирам
пеперудите с лампите.
Без лампа
каква пеперуда си?

 

Късмет

Птиченца на рамото и прочие
птиченцата с многото посоки
дето литват миг преди да ахнем
и гнездят все южно от дървото ни
знам разумното им основание
да не кацат втори път

кафезът

 

*

Като „осанна”
обичам те,
сбогом
като „разпни го”,
а сърцето е кръстът ми,
то ме издига
и…

възкръсвам без него.

 

Тъга по сенокос

Слънцето,
което
чупи костите в тревата.

И дъждът,
който плисва изведнъж,
но не възражда никого.

 

*
В пазвите на сънищата
съм набъбнала.
От мене черпят всичките видения.

Припомненото сутрин
белег е от зъби.

 

Филотерапия

Лекарствата
са добре премерена
отрова.

Оцеляваме
с капки обичам те
от шишенце със сбогом.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *