Вместимост

Любовта ми е
като водата,
с която преполях
кактуса
до мене –

няма място в малки саксии.

 

Апоптоза на една любов

С теб бяхме като
програмирана
клетъчна
смърт.

Обречени от самото начало.

 

Бедствие

Разместил си
пластовете
на
сърцето ми.

Земетресението е с магнитуд :
„Обичам те“

 

*
Търся те.
Като обувката на Пепеляшка
още не съм се счупила
под грешните тежести
и опити да ме премерят
по себе си.

 

*
Разликата между
„Свободното ти време“
И
„Освободеното ти време“
Е
Чаша студено кафе.
Пропуснато обаждане.
Глуха стая.

И една любов разстояние.

 

Грешна посока

Мислех, че за да обичам
е достатъчно
да дам
Всичко
от себе си.

Никой не ми каза, че
Всичко
е да си тръгна.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *