*
спрях да пия
опит за безмоторно летене

 

*
Така се калява
стоманата
бутилката тук
а все едно няма я

 

*
от лимонадата ми
музата избяга
така ми липсват
нейните лучи
газирани мехурчета
в главата ми
устата – трезва
глупаво мълчи

 

*
задника си има ореол
тоалетната дъска

 

*
Нищо че ми е неграмотна душата
и тя понякога плаче

 

*
някъде деца
с молив
рисуват бонбони

 

*
кихнах
няколко пъти
не вярвам
че мислиш
за мен

 

*
дъждовен съм
с кафе
мераците ми
още са заспали
преди
да се събудят

 

*
мръква се
в локвата
жабите чакат
принцове

 

*
пълен пепелник
и влажни кърпички
след теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *