морга

всичко идва
отвътре-навън
но колкото и крехки
да са корените ти
не можеш да ги забиеш
в труп

 

кратковременни

живеем и носим
кратковременни
желания
мартеници и
души

 

висока концентрация
на произшествия

в тази зона
сънят е капка
стичаща се по глезените
и никога нестигаща
до крайната си дестинация

отоците по тялото
не са рядкост
дори да бяха
никой нямаше да ги забележи

сетивата те карат
да се отричaш
особено когато
на пътя няма зелен сигнал
а знаци за завиване в обратна посока
не съществуват

 

сенна хрема

не търси медикаменти от мен
не лекувам безплатно
мога само да ти кажа как
да живееш без да страдаш
и да ти напиша рецепта
за аборт

 

без бандерол

не ми показвай как
и накъде да гледам
не ми брой крачките
доверявам ти се на сляпо
недей да светиш с фенерчето
на стария си телефон
вече ме научи откъде
да си купувам кибрит
не ме завивай нощем
когато бълнувам
защото сънувам
че още си до мен

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *