*
искам да те убия
от секс
но се страхувам
да не умра
от любов

 

*
няма музика
в тези
които живеят
по ноти

 

*
силните думи
обичат
най-слабо

 

*
самотата е
мъж
който пие кафе
от очите
на чужда жена

 

*
мога да се удавя
в морето
за да те забравя
но се страхувам
че ти
ще се окажеш
дъното му

 

*
сухи сме
като море
от картичка
пристигнала на грешния
адрес
където вече не живее никой

 

сам съм
дори сянката ми
вече отиде
при теб

 

*
погледът ти
е пистолет
с който успявам
да си пръсна мозъка
толкова
че докато опираш гръб в
друг
да събера каквото е
останало
от лицето ми
след изстрела
и да го залепя
още кърваво
на неговото
за да ме целунеш

 

деветте кръга на ада

когато те няма
съм като котките
имам девет живота
и всичките –
празни

 

*
езикът е
ключалка
за това
което мога
да ти кажа
с поглед

 

кома

когато татуирам
по сърцето ти
кардиограмата
на самотата си
изпадаме заедно
в кома
която сънува
така както
обича дете

 

*
в детската стая
на любовта ни
е пълно с играчки
които се боят
от тъмното
за да повярват
че не са
чудовища

 

*
нещо се тропа
в сърцето ти
като на вече
разбита врата
върви
да отвориш
и ми кажи
аз ли съм

 

*
най-големият страх
е този
който нямаш

 

*
попитай
птицата си
какво иска
и тя
ще ти отговори
с отлитане

 

star dust

падащите звезди
са опасни
защото сбъдват
чуждите желания
които ти изглеждат
като твои

 

the walking dead

любовта е властна
като зомби
което се храни
с мозъци
и повръща
цветя

 

вход

изходът
от живота
се намира
навътре
на два метра
и половина
под рохката земя
на любовта

 

*
на езика
на сърцето ти
аз съм
смъртта
но само тя е
вечна

 

всичко

нищо не остана
от любовта
която
нямахме

 

*
любовта е сляпа
но смъртта
й отваря очите

 

хепи енд

този който обича
до края
е винаги
сам

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *