Светец

Изпразни се от надеждата
да бъдеш по-добър,
изпразни се от сирените
в детския квартал на свечеряване,
изпразни се от лъжите
на цяло поколение статисти,
изпразни се от заканите,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по-мъдър.
Изпразни се от кошмарите си
на разсъмване
и поне веднъж
опитай да възкръснеш.

 

Пост

Удари тавана в челото си,
яж моли се
и ми напомни,
че някой някога
е можел да обича.

 

Сейлъм

Ще те предам в ръцете на слънцето, когато
бременната ми съученичка ни подмине
и след нея всички донесат дърва,
за да издигнат черната й клада,
и няма да ги спра да изгорят и теб,
защото ти и щастието
се обичате.

 

Обичам

В облаците провинцията е
нищо по-малко от истината
за това откъде идва млякото
и как по-лесно да нахраним
подземните плъхове с него,
когато вали.

 

Размисъл

А би трябвало да се катерим
по червените хълмове на революцията
и смело да изваждаме черупките
от сухите си колене;
А можехме да сме свободни
от божествените си вериги
и никога да не запалим свещ
в цървите на всички езичници.
Виж къде ни намери поезията;
виж колко са черни ръцете ни.

 

Пандемия

Добрият вкус
не е нищо повече
от далавера на Женския пазар,
от който си тръгваш
със зарази.

 

Небесните сметища

Някъде зад облаците
пазим тайните си
в пазвите на вечна нощ.

Там детето ни ще е свободно
да се смее на Бог
от стълбите на храма.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *