Опиум

аз и мъжът на живота ми
живеем в апартамент
с много картини
и слушаме пълнокръвен джаз
през увеличително стъкло,
което извива
сънната артерия на света,
до Монблан и наопаки,
за да се събудят
всички изображения
в 8 милиметровата
камера с някогашно виждане,
което различава чувството на страх
от мириса на терпентин
и усилва опиума
в запечатването на болката,
докато се обичаме силно
като припадък.

 

Чернобил

хайде да си направим
дъщеря албинос,
която няма да се роди,
заради радиацията
от разстоянието в годините,
но въпреки това,
ще я учим да чете,
когато стане на 7,
защото в нея
е нашата обща кръв
и добродетел.

 

Библия

тази нощ
никой не вижда
светлината в небето
като бисер,
a Господ е поставил
ремарка
между звездите
като символ на благодат
от хармониум,
който ни напомня
че няма
да сме сами
накрая

 

Лидокаин

местата по кожата ми,
вече не издържат
без лидокаин
всички синоними на синини
от загубата на венценосни хора,
от изчезналата вяра
на младите поети,
от огъня в Сирия
и войната, която приближава,
а никой наоколо
не го е грижа,
че хиляди деца
няма да пораснат,
заради лудостта
на няколко продадени души.

 

Санкт Петербург

децата,
жертви на кървав терор,
ще посрещнат Великден
в небесните селения,
където няма скръб и болка,
но мир, светлина и хармония
с ангелогласната радост
на Христовата победа
над смъртта.

 

Изтляване

знам, че бъдещето
ще настъпи,
когато разбера причините
за кръвопреливане и бинтове
върху тялото ми,
което все по-трудно
пази равновесие,
поради знаците на изтляване
и тежкото потекло
от реставратори
на вярата с изповед
щом насред сърцето
лумне огнище,
а белите дробове
са болни от пневмония,
като справедливост
за чуждите прегрешения,
която гнезди и чака
въздаване.

 

acta non verba

постепенно
времето минава
и обезверява хората –
всички го усещат,
но никой не говори
за това,
защото
липсват ни такива,
които изпълняват живота си
няколко пъти,
понеже са твърде стари
за да изчезнат
и винаги търсят
откривателство
със сенки под очите
от недостиг
на големи дози
серотонин
в тялото,
като разобличават
многото думи
без вяра
и извършват дела,
по които
да ги познаем.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *