*
правя картина с теб
задрасквам я с черен маркер
и започвам отначало

този път с избодени очи

 

далеч съм
а всъщност съм
на пейката и те наблюдавам

 

за теб ще бъда
без бельо
без тяло
ще ме докосваш грубо
а аз ще вярвам
в чудеса

 

*
разкъсвам въображението си
ходя по водата
за да вляза
в твоя живот

 

*
тласкаш ме
към непорочност
вдишваш
цигарения дим
кашляш
не ти понася
чашата натурален сок
е неизпита
опорочена съм

 

*
движиш се в обратна посока
докосваш предмети
отдолу нагоре
всичко е наопаки
катериш нанадолнището
объркан си
това ли са звездите?

 

докосваш ме
с поглед на влюбено хлапе
в алкохолния отблясък
от кенче фалшива бира

 

*
научих се на тишина
на мълчание
научих се да минавам между капките
научих се на слепота
на нямост
мислех че те мразя
а сега го твърдя

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *