родина

събираме
елементарните частици прах
от надвисналата над копнежите ни
токсична неопитомена страст
и създаваме съзвездия
от префинени илюзии
небето на родените под звездите
не би могло да бъде
нашата светлина
в края на тунела

 

*
не ме е страх
нито от височини
нито от тъмното
нито от паяци
нито от змии
нито от педофили
нито от кръв
нито от огън
нито от студ
нито от унижение
нито от болка

страх ме е
когато
ги няма

 

*
престани да се линчуваш
с празни обещания
не разбираш ли
няма съдия
който да е невинен
няма осъден
който да е виновен
има само признание
но имаш ли смелост
да изречеш пред себе си
че те е страх
от голямата празнота
но че я желаеш
повече от всичко
не разбираш ли
всички сме едно
когато пропадаме

 

*
говоря твърде много
за да не видят хората
как ги изпивам
до дъно
искам да живея
чужд живот
не просто да предполагам
какво би било
а да съм някой друг
изцяло
с чужда кожа
чужди мисли
чужди чувства
чужди забавления
чужди отговорности
чужд шанс
за споделеност

 

януарски спомен

снегът
е бледата кожа на мъртвец
който танцува на устната ми
и отказва да бъде изречен
в пръстта

 

желание

всички мислят
че могат да ме имат
но и аз самата
се нямам
желая теб
но повече искам себе си
не защото съм по-интересна
а защото знам мислите си
но не знам откъде идват
ако твоите мисли са като моите
тогава ще те желая повече
от себе си
но ако можеш да ми кажеш откъде идват
ще избягам от желанието си
ти няма да си достатъчно сложен
за мен

 

*
когато животът ти
е развален грамофон
просто го строши
и запей фрагментите
фалшиво

 

*
в свят
на който
му харесва
да плува в отрова
труповете ще живеят
а душите
ще умират

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *