сезони

аз съм пролет
а ти си есен
но заедно сме лято
твоят дъжд кара
сезоните в мен
да разцъфват

 

*
като пътен знак в живота си ми
забраняваш ми да те обичам
но престъпвам закона
и получавам доживотна присъда
в затвора на сърцето ти

 

*
не се разбирахме
спорехме постоянно
вбесявахме се
но сега
когато не си говорим
ми се ще отново да поспорим

 

*
тровя пеперудите
с цигарения дим
а помня как не ми даваше да пуша
не искаше да ставам като теб
сега те няма
паля поредната цигара
и утре пак ще се събудя
с името ти
сякаш татуирано на моята уста

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *