*
паля цигара след цигара
и угасям фасовете
в мръсен пепелник –
овъглени трупове
на премълчани думи

 

само малко
толкова малко
колкото връхчето
на борова игличка

колкото сянката на минзухарче
по обед

колкото капчица
стичаща се по челото ти

колкото да уловя слънчево зайче
в погледа ти

само малко
колкото да преброим
годините по дънера
на отсечена брезичка

само малко
само миг
в който да те забележа

 

документи

попълвам рутинно
ред след ред

име презиме фамилия
родствена връзка сестра

име презиме фамилия
родствена връзка брат

име презиме фамилия
родствена връзка майка

име, презиме, фамилия
родствена връзка баща

Благодаря ти Господи
че нямам
празни полета

 

*
не те ревнувам от думите
които споделяш с други
не те ревнувам от книгите,
които са твоят свят
не те ревнувам от непонятния смисъл
на чуждоезичната реч
не те ревнувам
когато заминаваш
или те няма
не те ревнувам от слънцето тревата пътищата
миналото
не те ревнувам от … фб

само така съм спокойна
когато се връщаш
отново

 

*
Излъжи ме
че още е зима
че снегът е девствено чист
че пролетта се е сгушила
в топлината на очакването
а вятърът разпилява снежинки
вместо ябълков цвят
в локва от кръвта
на снежен човек

 

*
лека нощ –
прошепва вечерта
докато в очите на деня
угасват
последните слънчеви лъчи
после нежно затваря клепачите му
и го скрива в сянката на луната

а нощта се измъква
изпод чаршафите на залеза
и тръгва да те търси

 

*
нощта
кристални отражения на светлина
в дъждовните капки

 

*
Ти никога няма да разбереш
как си изправям косата за теб
как отгръщам страниците на книги
за да те търся
как едва доловимо
с крайчеца на окото си
се наслаждавам на любовта с която ги подреждаш
след мен

как съм щастлива
че те има

ти никога няма да разбереш
защото разкажа ли ти
ще изчезнеш
завинаги

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *