*
Пиша писма
от които ме побиват тръпки
после ги изгарям
и те ги прочитат
в безразличието ми

 

Обява:
малка шизофренична кучка
социопат и филантроп
многострадална Геновева
платена уличница
заминала на изток от Рая
разпиляна на хиляди места
и все на точното навреме
хаотична бягаща силна луда объркана егоцентрична раняваща убийца – в правилни ръце
в неправилните – най-тихата грижовна обичаща робиня
подарява любов
не продава нищо
търся себе си

 

*
Спи с мен.
Изнасилвай мислите ми.
Прави ги хаотични.
Да крещят.
Да скимтят.
Да помнят.
Да просят.
Играй с мозъка ми.
Рови с пръсти в него.
Дълбоко.
До болка.
Докато потече кръв.
Разголвай ме.
Махни всичко.
Не питай.
Скъсай ми дрехите.
Илюзиите.
Гордостта.
Егото.
Бельото.
Накарай ме да се влача по земята.
Да бъда безмълвна.
Да блуждая.
Само по сетива.
Светни лампите.
Дръпни завесите.
Отвори ми очите.
Да гледам.
Да видя всичко.
Реално.
Истинско.
Събуди ме.
С шамари.
С болка.
Да съм будна.
Тук.
Сега.
Напий ме.
Опиянявай ме с думи.
Говори ми мръсотии.
Казвай само истини.
Бъди прям.
Удряй ме.
Изстрелвай ги право в лицето ми.
Силно.
Бъди груб.
Бъди силен.
Изяж ме.
Нахапи ме цялата.
Изпий ми мозъка.
Оглозгай ме отвътре.
Изсмучи ми кръвта.
Нахрани ме.
Не с илюзии.
С увереност ме храни.
Със сила.
Сипвай ми по много.
Докато не се удавя в тях.
Да ми приседне.
Да ми се гади.
Стискай ме силно.
Стегни си мускулите.
Ръцете.
И бъркай надълбоко.
Навътре.
В съзнанието.
В мисълта.
Влез надълбоко.
По-дълбоко.
Иначе умираш.
Просто.
На повърхността.

 

*
парченца лед хрускат в устата ми
останки от разбил се айсберг
на стари замръзнали чувства
ако кажа обичам
ще ми прережат езика
ако ги преглътна
ми замръзва сърцето

 

*
Седнах да прощавам.
Извадих всички ножове от гърба си.
Заших си раните.
Белезите са се вплели един в друг
и се е получил йероглиф
със смисъл.
Измих остриетата,
полирах ги
и ги подредих.
Сега ти ги връщам.
Съвсем непорочни.
Когато се обърна и тръгна
виж гърба ми
„Жената, която обичам“
После сам си ги забий в сърцето
и не ми ги връщай.
Аз вече съм простила.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *