*
Толкова си добра
в секса, че ще те нарека
моя дясна ръка.

 

*
Оргазмът на
Бойко и Корнелия
задоволи милиони.

 

*
Оргазмът на Сашо
го накара да свърши
в себе си
и да се замисли:
„Защо не мога да се
размножавам сам?“

 

*
Лошият вкус
на Ростислав
го накара да
придобие магически
способности
като 40-годишен
девственик.

 

*
Кафето се консумира
горещо като
чаша любов,
егоистично изпразнена
и незасищаща.

 

*
Истинският футболист
се оправя в живота
и без мозък.

 

Космическа надпревара

Камбаните бият
за завърналите се
от първия полет.
Копаем гроба си,
унищожавайки
великите личности,
за да не надградят
болните ни амбиции.

 

Утопия

Да се обеси!
– Но…нарушаваме демократичните ценности.
– Той е нарушителят, не ние. А нарушителите трябва да се наказват. Не може човек, който не е демократичен като нас да бъде част от утопичното ни общество. Проявяваме толерантност, но този език на омразата прекрачва всякакви граници. Всеки трябва да си плаща за грешките.
– Ей, осъденият! Някакви последни думи да ни кажеш? – Нека „демократичният“ ви писар да запише много внимателно. Сами осъждате това, което на хартия отстоявате. Вместо да работите за народа, той работи за вас, за да останете в креслата си. Превръщате хората в стока, купувате ги и те в миг ви последват по площадите и приемат всяка ваша дума за закон. Свободно мнение? Това са празни приказки. Ако някой не гледа на нещата като вас, той вече е „враг“, „терорист“, „престъпник“. Ако гласовете, изричащи различно мнение биват заглушени, каква демокрация може да бъде това? Власт не на народа, а на вашия електорат. Всички останали са „опасни елементи“, развалящи утопията. Ценности? Еднакви в различното? Та вие искате биороботи, а не личности. Искате хора без самосъзнание, история и култура. Затова унищожихте образованието, превърнахте изкуството в индустрия, отрекохте науката. Права на човека? Изглежда, че имаме правото единствено да се прекланяме пред вас, но не и да живеем пълноценно и да бъдем щастливи. Защото кривнем ли встрани от правия път, който сте начертали, ставаме „издънките на обществото“. Вместо да градите по-добро бъдеще, осъждате хората заради техните възгледи, докато престъпниците…
– Достатъчно! Нямам цял ден да го слушам! Да се обеси!

– Той, какво щеше да каже за престъпниците?
– Знаеш, че не бива да говорим за тях. Ако продължим да не ги закачаме, ще сме на власт. Това е единственото, което трябва да правим. За да има утопия. Утопия за всички.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *