*
При цялата дължина на бедрата ми…
При цялата широта на крачката ми…
При цялата воля на устрема ми…

Все същото разстояние помежду ни.

 

Очакване

На Из.

изпод лявата вежда
те гледам

изпод дясната
съм затворена

изпод лявата
леко
без фокус

изпод дясната
по-добре мога
но защо
още едно сетиво

квазиточко от хоризонта

 

Краят на приказката

… и тогава златната ябълка
се търкулнала
върху кристалния сняг
на долната земя и …
си останала да лежи там,
додето юнакът отнасял
дъщерята на ламята
към седмото небе…

 

Погребение

Той е брадясал,
огънат под касите.
Връхната дреха ярко чернее.

Те си отиват
и празни са масите,
дето са яли и пили за нея.

Дъщерите й мият чиниите,
гледат в децата с лъчиста тревога –
както играят,
другите трият.

Става на пепел дори некролога.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *