По взаимно съгласие
отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми.

 

Вярваш ли ми?
Не съм
като късмета,
провидението,
щастието,
любовта.
Те ще те изоставят.

Аз — не.

 

любов?
всички с теб
никой до теб

 

*
сърцето ми
прошепна твоето име
и сега пулсът ми
го повтаря до живот

 

*
белите нощи
хвърлят черни сенки
под очите ми
така се подписваш
мислено
върху ми

 

*
неделя
в църквата
молитвите ни
имат дъх на страст
а под маските
сме на една ерекция
разстояние

 

*
Ако ти се поставяш в точка,
аз ще допиша
просто
една линия над нея,
за да може същността ти
да излезе наяве.
Край си.
Начало.
Това е всичко.

 

Съдбовната
една среща погледна в мен,
но виждаше друга.

Жалко.

Защото аз виждах точно нея
в другите.
От цял живот.

 

*
Устните ти
са кислородната ми маска
откакто имах инцидент
с любовта
дишам!

 

*
В кладенеца на душата ми
вместо монета
пусна твоята
и тръгна
без да знаеш,
че съм бездънна.
Сега,
за да се намериш,
ще трябва
да се върнеш
и да потънеш в мене.
Какъвто и да се откриеш,
аз те намерих първа.
Вече съм те прегърнала.

 

Изпращане

Вземи душата ми.
Нали счупеното носи щастие.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *